В продължение на години Китай отстоява претенциите си над Южнокитайско море - стремеж за контрол, който е посегателство спрямо сигурността на съседите, световната търговия и, според трибунал в Хага, спрямо международното право. Но Пекин е ловък: използва тактиката „на час по лъжичка“, за да разшири влиянието си чрез постепенно изграждане на военни съоръжения, но никога не го прави с темпове, които биха принудили Вашингтон да предприеме военни действия, пише Financial Times в редакционен коментар.
Неотдавнашните спорове с Филипините обаче показват, че съпротивата срещу Пекин нараства. Президентът Фердинанд Маркос-младши прати флота си, за да защити по-добре Втората Томасова плитчина - оспорван риф, който е далеч по-близо до Филипините, отколкото до Китай. Той направи това чрез укрепване на Сиера Мадре, заседнал и порутен кораб, който служи като филипинско военно съоръжение и който Китай се надяваше, че ще потъне.
Пекин на свой ред стана по-агресивен. Неговите паравоенни морски съдове са правили таран на филипински кораби и са ги обстрелвали с водни оръдия. Бреговата му охрана е заплашвала лодките на Манила с ножове и брадви. Маркос се опита да насочи международното внимание към проблема. Той намекна и за червена линия, като каза, че всяко китайско действие, при което бъде убит филипински войник, ще се разглежда като „много близко до обявяване на война”.
Въпросният риф се намира в средата на изключителната икономическа зона на Филипините и е сърцето на оживен риболов. Загубата на контрол над него би застрашила търговията и сигурността на Филипините и би навредила на многото филипински рибари, които разчитат на района. Въпреки че конфронтацията със суперсилата е опасна, Филипините са изчерпали своите дипломатически възможности.
Манила успя да осъди Пекин в арбитраж, основан на Конвенцията на ООН за морското право (Unclos). Трибуналът от 2016 г. установи, че Китай нарушава много от териториалния суверенитет на своите съседи и потвърди контрола на Филипините върху Втората Томасова плитчина. Но Пекин, макар и подписал конвенцията, пренебрегна решението.
Призивите на Филипините към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) да заеме твърда позиция срещу Китай също бяха безплодни. Дори годините на опити за умилостивяване на Пекин от предшественика на Маркос Родриго Дутерте не забавиха експанзията на Китай.
Това поставя САЩ - и останалия свят - в трудна ситуация. Филипините предоставят на САЩ достъп до военни бази и имат споразумение за взаимна отбрана с Вашингтон. Ескалацията рискува да въвлече двете суперсили в конфликт.
Президентът Джо Байдън с право зае твърда позиция. Той изясни, че пактът за взаимна отбрана покрива нападение над Сиера Мадре. Позицията на САЩ, разбира се, би била по-силна, ако самите те бяха подписали Unclos.
Байдън се стреми да укрепи индо-тихоокеанския буфер срещу Китай, като засили ангажиментите си към Филипините и Япония. Той може също така да направи повече, за да експлоатира свръхпроекцията на Китай. Виетнам, Малайзия и Индонезия, страни, които традиционно си сътрудничат с Китай, изразиха загриженост относно действията на Пекин. САЩ трябва да ускорят усилията си да ги ангажират по дипломатически път и биха могли да обмислят обучение и снабдяване на техните флотове.
Как ще се развие ситуацията оттук нататък не може да се предвиди. „Несмъртоносните“ методи на Пекин имат за цел да намалят риска от конфронтация. Но ситуацията може лесно да ескалира - водно оръдие в крайна сметка може да причини смърт. Всички страни трябва да бъдат внимателни и е положително, че според съобщенията Пекин и Вашингтон в последно време са увеличили комуникацията помежду си. Пекин трябва да престане да действа на ръба, а САЩ трябва да продължат да възпират китайската агресия, без да преминават границата на провокацията, завършва британското издание.
14:05 | 02.07.24 г.
