България все още не е готова да приеме еврото с оглед на неизпълнението на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната. Това се отчита в доклада на Европейската комисия за готовността на България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по отношение на приемането на единната европейска валута. Той излиза паралелно с конвергентния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), но е отделен от него, се посочва в съобщението от ЕК.
България е единствената страна, която изпълнява всички критерии, с изключение на един, и в която националното законодателство може да се смята за съвместимо с правилата на Икономическия и паричен съюз, посочват от ЕК.
Докладът на ЕК показва, че нито една от държавите, разгледани в него – България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, не е готова за приемане в еврозоната, защото нито една не отговаря на всички критерии.
През май 2024 г. средното ниво на инфлация на база хармонизирания индекс на потребителските цени в България е 5,1% – значително над референтната стойност за ценова стабилност от 3,3%, се посочва в доклада на ЕЦБ.
Очаква се понижение на този показател през следващите месеци, но базисната инфлация ще се запази висока заради ръста на заплатите и по-свития пазар на труда.
Разходите за труд на единица продукция нарастват с 27,4% през периода 2020-2023 г., което е значително над средното ниво за еврозоната от 9,5%, се посочва в доклада. Налице са и опасения относно устойчивия спад на инфлацията в България в дългосрочен план.
Инфлацията е единственият критерий, по който България не се справя, като се отчита ниското ниво на дефицита. Обръща се внимание и на участието на българския лев в европейския валутен механизъм ERM II. За двугодишния период левът не е показал отклонение от централния курс.
Припомня се, че България е поела редица политически ангажименти и е насърчена да ускори усилията си по плана за действие, приет от работната група срещу изпирането на пари, след като през октомври 2023 г. страната беше включена в „сивия списък“ и беше поставена под засилено наблюдение.
Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно в размер на 1,9% от БВП, при ограничение за държавния дефицит до 3% от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1% е значително под референтната стойност от 60%. Средният дългосрочен лихвен процент на България за разглеждания в доклада период от март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и също е под референтната стойност от 4,8%. Законовата рамка отговаря на изискванията за приемане на еврото, отчитат още от Европейската централна банка.
„ЕЦБ установи, че България е спазила всички критерии за влизане в еврозоната, освен ценовата стабилност. Очакваме той да бъде изпълнен до края на годината“, каза в началото на днешното правителствено заседание служебният премиер Димитър Главчев.
„Когато покрием всички критерии, ще искаме извънредно конвергентни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия, за да покажем готовността си за присъединяване”, каза Главчев.
От Министерството на финансите припомнят, че конвергентните доклади се публикуват на всеки две години или когато има специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 година.
Когато България покрие и инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната, може да поиска изготвянето на допълнителен доклад и въз основа на него да се определи дата за присъединяване. Досега всички държави членки са били приемани в еврозоната от 1 януари, затова макар да има теоретична възможност за прием в средата на 2025 г., по-вероятно е членството в еврозоната да бъде с начална дата 1 януари 2026 г., в случай че страната е покрила всички критерии.
Според публикувано днес проучване на Евробарометър относно възприятията за еврото мнозинството от гражданите (59%) в държавите членки на ЕС извън еврозоната смятат, че общата валута е оказала положително въздействие върху държавите, които са я приели. Мнозинството (53%) смятат, че въвеждането на еврото би имало положителни последици за тяхната страна и за тях самите (56%). 57% от анкетираните подкрепят въвеждането на еврото в своята страна.
Подкрепата е особено изразена в Румъния (77%) и Унгария (76%), следвана от Швеция (55%), Чехия (49%), България (49%) и Полша (47%). Подкрепата се е увеличила най-много в Чехия – с 6 пункта в сравнение с миналата година. България е страната, в която по-голям дял от гражданите (71%) смятат, че еврото ще бъде въведено в рамките на пет години. 64% от българите мислят, че въвеждането на еврото ще доведе до ръст на цените, а същевременно 44% – което представлява увеличение с 2 пункта – очакват въвеждането на еврото да има положителен ефект за България.
Текстът е обновен към 14:20 ч. на 26 юни 2024 г.
преди 4 месеца До: Алехандро брех какъв конструктивен и дълбокомислен коментар, другарю! Поздравявам Ви за правилната гледна точка! :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца Луксозните имоти отидоха в киреча лол отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца С толкова много путинофилия, клатеща всичко държавата - толкова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца Не приемането на България в ЕЗ се дължи на некадърното управление на държавните финанси от Асен Василев ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца Сега не знам какво ще говорят родните брокери на имоти ,и цялата клика след тях които масово използваха влизането в Еврозоната за да прожектират страх и лъжи сред населението . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца С две думи ,политически ангажименти както се казва в доклада.....Родната политическа мафия не желае да бъде контролирана финансово .Последните години това се доказва многократно,налице е кредитен балон именно поради тази причина ,защото инфлацията се контролира с ниско ниво на кредитране и ниски харчове от страна на правителството .Единствения изход е хората да се вдигнат и да ги махнат веднъж и завинаги ,всички до един ден ,следващите вече ще имат страх и уважение към народа си . отговор Сигнализирай за неуместен коментар