Седем въпроса за президентските избори на Иран

Иран трябва да проведе предсрочни президентски избори на 28 юни, след като държавният глава Ебрахим Раиси загина в катастрофа с хеликоптер.

Въпреки че крайната власт в Иран принадлежи на върховния лидер - аятолах Али Хаменей, президентът може да влияе на политиката благодарение на обществената подкрепа, която получава, политическите му връзки и връзките му със силните институции.

Вотът се провежда в момент на засилено напрежение между Иран и Запада. Техеран мобилизира регионална мрежа от прокси милиции, за да се насочи към Израел в отговор на военната му офанзива в Ивицата Газа, пише Bloomberg.

Каква е ролята на президента на Иран?

Президентът действа като заместник на върховния лидер, като го съветва по въпросите на управлението, изпълнява неговите инструкции и в по-широк смисъл служи като агент за неговата политическа програма.

Официално президентът е ръководител на изпълнителната власт, която включва министри и около 12 вицепрезиденти и набор от отдели и агенции, които управляват страната. Той е отговорен пред парламента, което означава, че може да бъде принуден да се яви пред събранието, за да отговаря на въпроси.

Президентът избира своя кабинет, но всяко назначение подлежи на одобрение от парламента, а кандидатите за министри понякога се отхвърлят от законодателите, особено когато в камарата доминира противоположна политическа фракция.

Каква реална власт притежава президентът?

В зависимост от размера на подкрепата, която е получил, неговите фракционни и институционални връзки, икономическата ситуация в страната и нивото на личните му амбиции, президентът в миналото е успявал да повлияе на посоката на правителствената политика и да оформи нейните детайли.

Правомощията му обаче са строго определени. Президентът е избран граждански представител на народа. Върховният лидер, който се избира от камара от юристи и духовници, взема големите решения и издава ключовите укази.

Как иранските президенти се разбираха с Хаменей?

Раиси беше тясно свързан с Хаменей, както и заместникът му Мохамад Мохбер.

Хаменей изтласка всички, работили под негово ръководство, откакто той стана върховен лидер през 1989 г. Това, което не винаги е било ясно в непрозрачната политика на Иран, е дали те са губещият в битката с висшето духовенство.

Аятолах Акбар Хашеми Рафсанджани, президент от 1989 до 1997 г., настояваше за по-либерални икономически политики, които дадоха тласък на възстановяването на Иран след войната с Ирак в периода 1980-1988 г. Той беше близък съюзник на Хаменей, но беше изтласкан в периферията на политиката, след като изрази загриженост относно атаките на силите за сигурност срещу протестиращи студенти след оспорваните президентски избори през 2009 г.

Мохамад Хатами, единственият явно реформистки президент на ислямската република, ръководи период на здравословен икономически растеж и по-топли отношения със Запада, включително рядко ниво на ангажираност със САЩ по времето на борбата с талибаните в началото на този век. Той изкара два мандата, които приключиха през 2005 г., и от 2015 г. е обект на пълно медийно затишие.

Махмуд Ахмадинеджад, хардлайнер популист и първият неклерикален президент на Иран, се противопоставяше на Запада. Въведените енергийни санкции срещу Техеран по негово време предизвикаха първата голяма валутна криза в страната след войната с Ирак. Така се увеличи и зависимостта на Иран от Китай. След като се оттегли от поста, Ахмадинеджад беше до голяма степен отбягван от основните политици заради сблъсъци с религиозната върхушка по различни въпроси.

Хасан Рухани, умерен духовник, за когото се смята, че има близки връзки с елитната военна структура на Иран, Корпуса на гвардейците на ислямската революция, спечели президентството през 2013 г. чрез кампания за подобряване на връзките със Запада с цел прекратяване на санкциите. Това му осигури подкрепата на избирателите от градската средна класа, които обикновено подкрепят по-реформаторски настроени политици. Рухани използва мандата си, за да продължи преговорите с Вашингтон и през 2015 г. беше сключено ядреното споразумение с основните световни сили.

Рухани обаче беше подложен на постоянен натиск от хардлайнерите. Той не успя да направи никакви промени в ограничителните социални закони на Иран, както и да прекрати мерките срещу опозиционни лидери. САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение през 2018 г., с което се сложи край на периода на разведряване, а Хаменей се дистанцира от Рухани. По-рано тази година на бившия президент беше забранено да се кандидатира на изборите, за да запази мястото си в Асамблеята, която назначава върховния лидер.

Кой управлява президентските избори в Иран?

Дванадесетчленен съвет на пазителите решава кой да се кандидатира на изборите. Половината от членовете му се назначават от върховния лидер, останалите - от парламента. В Иран има широко схващане, че решенията на съвета отразяват възгледите на Хаменей за това кой трябва да бъде допуснат да се кандидатира.

Процесът по взимане на решения не е прозрачен, а критериите за избор на кандидатите са субективни и неясни. Историята показва, че обикновено се дисквалифицират от участие във вота популярни или добре известни политици и високопоставени духовници.

Кой се кандидатира за президент и как протича процесът?

Съветът на пазителите одобри шестима от 80-те регистрирани кандидати. Депутатът Масуд Пезешкиян е единственият реформатор. В телевизионни дебати той се застъпи за възраждането на ядрената сделка от 2015 г. със световните сили.

Останалите кандидати са хардлайнери: председателят на парламента и бивш служител на Корпуса на гвардейците Мохамад Багер Галибаф, бившият ядрен преговарящ Саид Джалили, кметът на Техеран Алиреза Закани, духовникът Мостафа Пурмохамади и вицепрезидентът Амир-Хосеин Газизаде Хашеми.

Кампанията продължава до полунощ на 26 юни.

Кой може да кандидатства за президент?

Според конституцията на Иран президентът трябва да идва от "религиозния и политически елит" на страната и трябва да е с иранско гражданство и ирански произход. Той също така трябва да вярва в „основите на Ислямска република Иран и официалната религия на страната“. Това означава, че всеки кандидат трябва да подкрепя теократичната система на Иран.

Немюсюлманите - и дори мюсюлманите, които не се присъединят към шиитската секта на доминиращата религия в Иран, не могат да се кандидатират за длъжността.

Има и изискване за възраст на кандидатите - между 40 и 75 години. Те трябва да имат и най-малко четири години опит на висша държавна длъжност и да не са криминално проявени.

Жените имат право да кандидатстват за поста. Нито една кандидатка обаче не е била одобрявана от Съвета на пазителите.

Какво се случва в Иран и какъв е залогът за региона?

Общественото недоверие в ръководството на Иран е високо от известно време и избирателната активност на последните два вота - президентските избори през 2021 г. и парламентарните през февруари т.г., достигна исторически ниски нива. Недоволството от религиозната власт, корупцията, суровите и репресивни закони и състоянието на икономиката доведоха до чести протести предимно от страна на представителите на образованите иранци в градовете.

Най-голямото въстание след революцията от 1979 г. беше през 2022 г. в отговор на смъртта на 22-годишната Махза Амини. Тя беше арестувана от т.нар. морална полиция заради неправилно носене на хиджаб и почина в болница. Правозащитни групи казват, че стотици хора са били убити от силите за сигурност при потушаване на недоволството и най-малко седем души са екзекутирани за участие в демонстрации.

Раиси, предишният президент, загина в деликатен момент на ескалиращо напрежение в Близкия изток. Иран участва в поредица от военни конфронтации със САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Иран и Израел бяха близо до тотална война през април, след като Техеран нанесе директен военен удар срещу Тел Авив в отговор на израелски удар по иранското консулство в Дамаск, столицата на Сирия.

Иран се възприема като основен пазител на богатия на енергоизточници Персийски залив и използва стратегическото си местоположение, за да разтърси Запада и неговите съюзници, като завзема кораби, свързани с противници. Техеран е обвиняван, че използва йеменските бунтовници хути за атаки срещу кораби в Червено и Арабско море. В миналото страната заплашваше да блокира Ормузкия проток, ключов морски път за петролни танкери и други търговски кораби.

Ако Иран избере президент, който подкрепя подобряването на връзките със Запада и преговорите за облекчаване на санкциите, инвеститорите могат да приемат това като положително за сигурността в Персийския залив и надеждността на глобалните доставки на петрол. Това, което в крайна сметка има повече значение, е прагматизмът на Хаменей. Премахването на санкциите ще даде тласък на икономиката на Иран и потенциално ще укрепи стабилността на режима, чието оцеляване е приоритет номер едно за върховния лидер.