fallback

Военнопрестъпниците вече не спят толкова спокойно

Недъзите на Международния наказателен съд се компенсират от други институции

13:58 | 29.06.24 г. 9
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Тиха сутрин в Международния наказателен съд (МНС) в Хага. В деня на моето посещение имаше само един подсъдим, който седеше в малка съдебна зала зад бронирано стъкло: Махамат Саид, обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Централноафриканската република (ЦАР), пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър.

Статистически погледнато, Саид имаше изключително лошия късмет да бъде тук. МНС е основан през 2002 г. като първия в света постоянен съд за това, което е общо известно като „зверства“. Оттогава е „вкарал в затвора само петима военнопрестъпници“, всичките от страни от Субсахарска Африка, пише Крис Стивън в новата си книга „Бъдещето на правосъдието за военни престъпления“. Той казва, че МНС рискува да се превърне в „хубава идея, която не работи“.

Но съдът сега има най-добрата си възможност да докаже своята релевантност. Неговият главен прокурор Карим Хан издаде заповед за арест на Владимир Путин по обвинения във военни престъпления. През май Хан поиска заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, неговия министър на отбраната Йоав Галант и тримата основни лидери на "Хамас". Междувременно Южна Африка заведе дело пред сестринския съд на МНС, Международния съд, обвинявайки Израел в геноцид в Газа. Може ли Хага най-накрая да се превърне в сериозна сила срещу жестоките престъпления? Или други съдилища могат да играят по-добре тази роля?

Прокурорите на МНС невинаги са били нарицателно за ефективност. Ще цитирам скорошен бюлетин за Уганда, пише авторът: „Прокурорът започна разследване през юли 2004 г. На 1 декември 2023 г. той обяви, че фазата на разследване на ситуацията в Уганда е приключена.“ Няма заподозрени от Уганда в ареста.

Но това не е изцяло по вина на съда. Подобно на повечето международни институции в днешно време, той е недофинансиран. Ако има убийство по улиците на Хага, то може да бъде разследвано от 25 нидерландски служители на реда, докато Международният наказателен съд може да има само няколко следователи за множество предполагаеми масови зверства на огромна територия, където те не могат да пътуват безопасно. От държавите зависи да арестуват заподозрените. Но общо 124 страни, повечето от които миролюбиви или слаби, са членове на МНС. САЩ, Китай, Русия и Израел не са.

На теория обвиненията на МНС биха могли да засрамят страните, заподозрени в зверства. За съжаление, няма „международна общност“ с общ глас, която да оказва натиск върху нарушителите. Приятелите на Русия, Израел или Хамас могат да отхвърлят МНС като предубеден. Руски официални лица заплашиха да изстрелят ракети по него. Нетаняху, очаквано, нарече Хан антисемит. Британският вестник Гардиън и две израелски списания съобщават, че Израел е водил "деветгодишна война" срещу МНС, включително хакване и злепоставяне на съдебни служители.

Напуснах Хага скептичен, че МНС ще преследва още много зверства, споделя авторът. Но се надявам, че други сили ще го направят. Това е така, защото МНС има по-голямо значение като организатор на нарастващо глобално движение срещу жестоките престъпления. Извършителите са изложени на нарастващ риск да бъдат съдени някъде, макар и не в Хага.

Над две дузини държави сега претендират за някаква форма на „универсална юрисдикция“ за преследване на зверства, извършени навсякъде по Земята. САЩ с мощната си съдебна система се присъединиха към техните редици миналата година. Има все повече процеси с универсална юрисдикция, като неотдавнашното затваряне в Швейцария на бивш либерийски военачалник, който се е бил преместил в Лозана.

След това има национални трибунали в бивши терени на убийства - от Бангладеш до Колумбия, които могат да преследват много повече местни извършители, отколкото някога би могъл МНС. Сега все по-голям брой адвокати, които работят по зверства, съветват Украйна. Най-важното е, че украинците събират доказателства, докато се случват престъпленията, казва Кип Хейл от Консултативната група за зверствата в Украйна. Един ден извършителите може да бъдат съдени. Моделът е осъждането на лидерите на Червените кхмери през второто десетилетие на века за геноцида в Камбоджа от 1970 г. Това беше възможно, защото университетът Йейл и Документационният център за Камбоджа бяха събрали доказателства.

Друг тип военни престъпници може също да започнат да се изправят пред правосъдието: корпоративните директори. Швеция съди двама бивши ръководители на компанията, известна преди като Lundin Oil, за предполагаемо подпомагане на военни престъпления в Судан. Това е първото дело срещу корпоративни шефове след Нюрнбергския процес, пише Стивън.

Държавите, заподозрени в извършване на зверства, са изправени пред удари и от друга посока. Обвиненията в израелски геноцид със сигурност насърчиха Испания, Норвегия и Ирландия - вероятното и следващо правителство на Великобритания - да признаят Палестина.

Путин, Нетаняху и лидерите на "Хамас" изглежда, че никога няма да бъдат съдени за зверства, но лидерите на Червените кхмери също не са го очаквали. Режимите и светът могат да се променят непредвидимо. Военнопрестъпниците вече не спят толкова спокойно, завършва Кюпър.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:58 | 29.06.24 г.
fallback
Още от Политика виж още