Две идеи доминират в дискусиите как да бъде сложен край на войната в Украйна. Едната е Западът да принуди Киев да се съгласи на отстъпки, а другата - точно обратното - да бъде подпомогната Украйна да победи на бойното поле, пише в анализ на Foreign Affairs.
Според изданието и двата сценария предвиждат едната страна да приеме условията на другата, но вероятността да постигнат край на войната е много малка. Спирането на доставките на оръжия евентуално биха принудили Украйна да предложи отстъпки за Русия, но привържниците на тази идея пропускат как капитулацията на Киев ще се отрази на военните цели на Москва - на не едно ниво руски чиновници заявяват желанието си за окупирането на нови територии - например Одеса или Харков, смяна на управлението, отказ от присъединяване към институции и т.н.
С други думи всяко отстъпление на Киев ще доведе до нови победи на фронта за Русия, а не до край на войната.
По отношение на другия вариант колкото и мащабна да е помощта за Украйна, тя на този етап е ограничена и стига основно за задържане на ситуацията, а не за деокупация и край на войната. Но дори и да се стигне до най-добро развитие на нещата и Украйна си върне големи части от територията, Русия няма да спре да се бие, тоест и това няма да сложи край на войната.
Затова е нужна промяна, пише в анализа на изданието. Фокусът трябва да се измести от настоящите нужди от оръжия за Украйна и да се насочи към дългосрочните перспективи. Защото, докато вярват, че могат да спечелят, руските лидери ще продължат да воюват. Но ако Западът започне да увеличава производството на оръжия и Москва повярва, че ще я изпревари в следващите години, краят на конфликта може да дойде. Основната цел на този план е руският президент Владимир Путин да бъде накаран да се страхува от дълга война, която може да загуби.
В момента в Кремъл вероятно вярват, че или Украйна ще се умори да воюва, или Западът - по-вероятно, ще се измори да подрепя страната. Докато смятат, че подкрепата може да изчезне всеки момент, то и шансът да спрат да воюват е нищожен. Но дори и продължаващите доставки не гарантират, че Кремъл ще се откаже, защото потенциалът за въоръжаване на Украйна е до известна степен ограничен и не може да накара Москва да прекалкулира своите възможности на бойното поле.
Запазването на доставките е нужно, но не е достатъчно за край на войната, пише Foreign Affairs и разглежда и няколко варианта, които могат да накарат Путин да се отkaже от войната.
Как може Западът да убеди Москва, че ще продължи да подкрепя Украйна?
Няколко са начините западните лидери да убедят Москва, че ще останат до Украйна докрай наистина, отбелязва още изданието. На първо място това е личният ангажимент, отказът от който би навредил на репутацията не само на конкретния политик, но и на цялата държава. Именно това се случи с американския президент Джо Байдън и неговото обещание, че ще подкрепя Киев "толкова, колкото е нужно". Да, но руските лидери знаят, че Украйна не е от първостепенно значение за американците и сегашната администрация в Белия дом трудно би прехвърлила точно тази топка в полето на следващия американски президент, ако републиканците спечелят изборите.
Вариант за въздействие е и нещо, което френският президент Еманюел Макрон се опита да направи през февруари, заявявайки, че не е изключено войски на НАТО да влязат в Украйна. Макрон опита ескалация на риска, но реакцията на останалите лидери беше повече от остра и е ясно, че те не са готови на този ход.
Русия трябва да бъде убедена, че Западът взима насериозно войната - да бъдат видени инвестиции в нови заводи за производство на оръжия, дългосрочни контракти, ангажименти и планиране. Или с други думи - подкрепата на хартия трябва да бъде заменена с реални действия, за да бъде убедена Москва, че Украйна и Западът са "братя по оръжие". Войната досега доказа, че страховете, че оръжейните доставки ще предизвикат ескалация на конфликта, са безпочвени.
Заявките, подкрепени от наистина инвестиции и увеличаване на производството, трябва да убедят Русия, че Западът действително има намерение да поддържа Киев до победа.
От какво се нуждае Киев?
Досега подкрепата на съюзниците има една голяма слабост - фокусът върху непосредствените нужди на бойното поле, но не и в дългосрочен план. Съответно липсват и инвестиции. Това до някъде е обяснимо - ако войната свърши, новите военни заводи вероятно ще бъдат излишни. Но това предположение е грешно, се казва още в анализа на Foreign Affairs. Всеки цент в тази посока си струва и ако войната свърши преди реализацията на такъв проект, то всъщност това е идеалният начин, по който той е постигнал целта си - без да се стига до загуби на човешка сила.
Икономическата мощ на НАТО
Събрани заедно икономиките на НАТО са десетки пъти по-силни от тази на Русия и би отнело известно време, но в крайна сметка страните, членуващи в организацията, ще могат да произвеждат повече оръжия от Русия и при по-ниски разходи. Вероятно това събужда нови опасения от война без край по подобие на тези, водени от САЩ в Афганистан, Ирак или Виетнам, но такова развитие на нещата е малко вероятно. Причината е, че бойните действия в Украйна са с много висока интензивност и при такъв тип война продължаването на конфликта не може да трае вечно.
Историята показва, че войните от 1815 година насам траят най-много десетилетие. Всъщност дори и Тридесетгодишната или Стогодишната война, чиито имена подсказват дълъг конфликт, не са се водили непреkъснато, а са поредици от свързани помежду си военни конфликти. Всичко подсказва, че войната в Украйна ще трае години, а не десетилетия.
Не на последно място за края на войната обаче е политическата воля - нищо от изброеното дотук няма да донесе успех, ако в Москва вярват, че новите политически лидери, които ще дойдат на власт след предстоящите ключови избори в западните държави, ще изоставят Киев. Това означава едно - малцина могат да направят за Украйна повече от лидерите на републиканците в САЩ, заявяйки, че ако спечелят изборите, няма да спират да подкрепят страната. За съжаление, много малко от лидерите показват публично (дори и действително да го направят след изборите), че са готови да сменят своите виждания за войната и това реално кара Москва да вярва, че с идването на власт нов президент в САЩ, ще спечели войната. Реториката на водещия кандидат Доналд Тръмп е именно в подкрепа на плановете на Русия и дори и той да смени тона си, идвайки на власт, щетите вече са нанесени, защото неговите действия карат Русия сега да продължава да воюва.
Войната е всъщност несъгласие между две страни кой има по-добри възможности да спечели, а дипломатическите усилия за прекратяването ѝ идват едва когато очакванията на една от тях получи покритие, пише в заключение изданието. В момента Русия вярва, че ще спечели и това е от ключово значение за водене на мирни преговори. По тази причина, макар и да звучи парадоксално, подготовката за продължителна война всъщност би я избегнало.
Анализаторите на изданието отбелязват, че ако няма катастрофично събитие на фронта, войната ще приключи с мирни преговори. И понеже нито Русия, нито Украйна изглеждат готови да отстъпят територии, то по-скоро ще има споразумение за прекратяване на огъня, което или ще бъде нарушено бързо, или ще трае с десетилетия. Крехкият мир може да изисква създаване на демилитаризирана зона между двете държави, или разделение по подобие на Северна и Южна Корея, или пък прокарване на линия на контрола, каквато има между Индия и Пакистан.
Основната цел на поддръжниците на Украйна е да постигнат прекратяване на огъня възможно най-скоро с възможно най-много върнати територии. За целта обаче Русия трябва да бъде убедена, че Западът ще остане зад страната, а Киев само печели от страховете на Русия, че войната може да трае години. Западът трябва да експлоатира този страх.
16:49 | 21.06.24 г.
