Сирил Рамафоса изигра решаваща роля в преговорите за мирен преход от апартейд към демокрация. Сега – 30 години след първите свободни избори в Южна Африка през 1994 г. – президентът трябва да управлява втора жизненоважна трансформация за своята нация, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.
След три десетилетия самостоятелно управление Африканският национален конгрес (ANC), воден от Рамафоса, загуби мнозинството си на последните национални избори. Преходът от еднопартийно към многопартийно управление е по-малко драматичен от края на доминацията на белите в държавата навремето. Но бъдещето на Южна Африка като функционираща държава и мирна демокрация може да зависи от това Рамафоса да го осъществи правилно.
За човек, изправен пред такова огромно предизвикателство - чиято партия отбеляза исторически минимум от 40 процента от гласовете - Рамафоса изглежда спокоен и уверен.
Срещнах се, споделя авторът, със 71-годишния президент в дома му в Йоханесбург, точно след като се бе върнал от 10-километрова разходка. Седнал в анцуг пред бумтящ огън, Рамафоса черпи вдъхновение от опита си със сформирането на първото правителство след апартейда.
Тогава Нелсън Мандела състави правителство на националното единство. Рамафоса сега посяга към същия модел. „Хората ни изпратиха послание. Те решиха, че трябва да работим заедно“, казва той.
Има обаче очевиден проблем с това възвишено послание. Основните опозиционни партии се ненавиждат една друга и имат диаметрално противоположни платформи. Демократическият алианс (DA), който бе втори на изборите с 22 процента от гласовете, иска пазарни реформи. Партиите MK и Борците за икономическа свобода (EFF) - които са съответно трети и четвърти - изискват национализации и радикално преразпределение на богатството.
Но привидната наивност на Рамафоса може да прикрива хитро политическо изчисление. MK и EFF в момента отказват да се присъединят към коалиционните преговори. Президентът казва с вдигане на рамене: „Тези, които не желаят да се присъединят, ще се маргинализират“.
Маргинализацията на двете най-радикални опозиционни партии крие своите опасности. МК, ръководен от бившия президент Джейкъб Зума, следва стратегия, подобна на Тръмп, чрез претенции за изборни измами и подклаждане на улично насилие. Това не са празни заплахи. Поддръжниците на Зума стояха зад бунт през 2021 г., оставил повече от 300 убити. Но правителството смята, че този път е по-добре подготвено. Допълнителна полиция вече се разполага в провинция Квазулу-Натал, крепостта на МК.
Избягването на насилието е от решаващо значение за втория преход на Южна Африка. Но няма да е достатъчно. Държавата е в беда. Растежът е нисък, а нивото на безработица е 32 на сто. Животът на обикновените хора е белязан от престъпност, корупция и разпадаща се инфраструктура.
Един от първите знаци, които посетителят вижда на излизане от летището в Йоханесбург, е огромен билборд, рекламиращ бронирани коли, с атрактивното мото „Пристигни жив“. Скорошен доклад на Световната банка за ефективността на повече от 400 контейнерни пристанища класира Кейптаун на последно място в света, а Дърбан е в последните 10. Това е катастрофален недостатък за южноафриканските износители.
Корупцията и некомпетентността от годините на Зума (от 2009 до 2018 г.) имаха тежка цена за нацията. Но Рамафоса разочарова онези, които се надяваха, че той ще доведе до бърза трансформация, след като измести Зума. Дори някои от приятелите на президента клатят глави относно това, което смятат за негова прекомерна предпазливост, когато са необходими решителни действия.
Защитниците на Рамафоса твърдят, че радикални реформи никога не са били възможни, предвид вкоренените интереси и лявата идеология на кадрите на АНК. Те твърдят, че въпреки това той е успял да прокара някои важни промени - като например разрешаването на по-голяма роля на частния сектор в производството на електроенергия. Парализиращите прекъсвания на електрозахранването, от които пострада Южна Африка, изглежда намаляват в резултат на това.
Този модел за насърчаване на по-голямо участие на частния сектор сега се прилага и към пристанищата. Поддръжниците на Рамафоса говорят с надежда за повишаване на растежа в Южна Африка до над 3 процента годишно, чрез следване пътя на умерените реформи. Но тази цел може да е илюзорна. Скорошната история показва, че ANC е твърде корумпиран и некомпетентен, за да ръководи процеса на реформи. DA може да не е в състояние да подобри нещата като младша партия в коалиционно правителство, което все още се ръководи от ANC, или може да се съгласи да подкрепя правителство на малцинството на ANC.
Все пак DA може да се съгласи на някакво подобно споразумение от страх, че ако свали от власт ANC на Рамафоса, алтернативата ще бъде популистки съюз, включващ MK и EFF.
Точно както либералните критици на Джо Байдън изтъкват неуспеха на администрацията му да предприеме по-бързи действия за съдебно преследване на Доналд Тръмп в САЩ, така и критиците на Рамафоса съжаляват, че Зума не е бил подведен под отговорност за корупция или бунта от 2021 г. Но, подобно на Тръмп, Зума има свръхестествената способност да избягва наказателна отговорност.
Конфронтацията така или иначе не е в стила на Рамафоса. Неговото предпочитание е да бъде помирител и да играе дълга игра. Този инстинкт отново излиза на преден план в усилията му да състави правителство на националното единство.
Рамафоса изглежда уверен и спокоен, докато се захваща с преговорите за втората трансформация на Южна Африка. Но има тънка граница между спокойствието и успокоението. Южноафриканците трябва да се молят техният президент да намери правилния баланс, завършва Ракмън.
13:57 | 17.06.24 г.
