Нещата не трябва да продължават както досега. Тестът за демокрацията на Обединеното кралство е дали тази реалност се признава и дали се обсъждат възможностите за подобрение. Човек може да си помисли, че това е целта на парламентарните избори. Но политическите коментатори изглежда са съгласни, че това е безнадеждно наивно: избирателите не искат да им се казва истината и не биха могли да я разберат, ако тя им се каже. Те трябва да се държат на тъмно. Това съветват политическите гурута. Какъв е резултатът? Разочарование. Всяка политическа система, особено демокрацията, трябва да дава резултати, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Постига ли такива британската? Ето един прост отговор: според МВФ реалният БВП на глава от населението в Обединеното кралство е спаднал с 0,2 процента между 2019 и 2023 г. От значимите икономики само Германия (спад от 1 процент) и Канада (1,4 процента) са се справили по-зле. В по-дългосрочен план страната страда от пагубна комбинация от сравнително високо неравенство със сравнително слаб икономически растеж, както показа докладът „Преустановяване на стагнацията“ на Resolution Foundation, публикуван миналата година.
Може да е наивно да очакваме правителството да признае колко трудни са нещата или опозицията да признае колко труден ще бъде пътят напред. Но вместо това се случва нещо, което Институтът за фискални изследвания нарича „конспирация на мълчанието“. И двете основни партии се ангажират с едни и същи фискални правила. Целта за намаляване на нетния държавен дълг (изключващ Английската централна банка) през петата и последна година от прогнозата, споделена от двете основни партии, вероятно ще бъде изпълнена само с жесток натиск върху публичните разходи или увеличаване на данъците. Всъщност последното вече е включено в плановете на правителството предвид решението му да не повишава праговете за инфлация. Риши Сунак акцентира върху бъдещите увеличения на данъците от Лейбъристите. Но неговото правителство само по себе си се ангажира с форма на скрито данъчно облагане.
Един честен политически процес би започнал с признанието, че ще трябва да има увеличения на данъците, ако страната иска да предостави обществените услуги, които е обещала. Всъщност има прост избор: повишаване на данъците или намаляване на разходите. Трябва поне да има открита дискусия какви разходи могат да бъдат намалени и какви данъци могат да бъдат увеличени. Също така е от съществено значение да се обсъди ясно доколко реформите могат да смекчат остротата на избора, като повишат качеството на услугите или размера на необходимите приходи. Подобна дискусия трябва също така да обхваща основните елементи на стратегията за растеж.
Този дебат няма да се случи сега. Но все пак може да се появят няколко добри идеи, макар и след кампанията (изборите са на 4 юли – бел. прев.), на принципа „не пред децата“. Ето три, които са доста логични. Има още, включително и сближаване с ЕС.
Първо, либерализиране на ограниченията за планиране. Да, това ще предизвика съпротива. Но неспособността на страната да построи нещо е не просто неудобна истина, но и позор. Изграждането на инфраструктура е много по-скъпо като време и пари, отколкото в сравними страни.
Второ, едновременно реформиране на данъчното облагане на имотите и ограниченията за планиране. Да предположим, че местните власти са насърчени да определят земя за застрояване и им е позволено да облагат имотите с данъци въз основа на получените много по-високи стойности на парцелите. Това би мотивирало бързото развитие. Получените увеличения на приходите могат да се използват или за финансиране на нова местна инфраструктура, или за намаляване на местното данъчно облагане. Данъчното облагане на стойността на парцелите може също да замени общинския данък, който не само е силно регресивен, както е структуриран в момента, но се основава на оценки, които са отпреди повече от три десетилетия.
Трето, насърчаване на значително увеличение на пенсионните спестявания, които в момента са твърде ниски. Това важи особено за самостоятелно заетите лица. Но дори служителите в днешните пенсионни схеми с дефинирани вноски спестяват твърде малко. Така има минимален задължителен размер на вноските от 8%, от които поне 3% трябва да идват от работодателя. Това е твърде малко за осигуряване на достойна пенсия. В страна с много нисък национален процент на спестявания аргументите за повишаване на задължителното ниво са още по-сериозни. Това може да се направи чрез автоматични годишни повишения от, да речем, процентен пункт за период от няколко години.
Тези идеи би било по-лесно да се реализират, ако са оформени в манифест. Скоро ще видим дали има интерес към това. Но да допуснем, че както сочат социологическите проучвания, лейбъристите постигат огромно мнозинство. Да предположим също, че консерваторите ще бъдат незабавно погълнати от битка за това колко реакционни да станат. Това може да представлява забележителна, вероятно дори уникална възможност за реформа.
Предизборната кампания може да си остане депресиращо събитие, каквото е. Но страната не може да си позволи също толкова депресиращо правителство след това, завършва Уулф.
07:32 | 12.06.24 г.
