Партията „Италиански братя“ на италианския премиер Джорджа Мелони спечели европейските избори в страната с цели 28% от гласовете. Според анализатори така тя си подсигури ролята на човека, който ще играе най-голяма роля в определянето на Европейския парламент, пише Euronews, цитирайки екзитпол, публикуван от италианската медия RAI.
Победата ще осигури на Мелони вътрешен тласък, като същевременно я позиционира като политик с философия и дневен ред, които резонират широко в Европейския съюз (ЕС).
Лявоцентристката опозиционна Демократическа партия спечели 23% от гласовете в Италия, следвана от популисткото движение „Пет звезди“, което получи 10% подкрепа, със седем пункта по-малко от резултата след изборите през 2019 г.
По-малките партньори на Мелони, „Форца Италия“ и „Лига“ на евроскептика Матео Салвини, отчетоха смесено представяне.
Крайнодясната „Лига“ получи около 8% от гласовете, което е рязък спад спрямо резултата през 2019 г., когато спечели 34,3% за общо 29 места.
Огромната подкрепа за „Италиански братя“ в сравнение с представянето на „Форца Италия“ и „Лига“ потвърждава тенденцията, че италианският десен център е много чувствителен към вътрешни промени в ръководството на коалицията, коментира пред Euronews Франческо Сисмондини, политически анализатор.
Андреа Ренда от Центъра за европейски политически изследвания казва, че може да възникне напрежение в управляващата коалиция на фона на различията в партийните резултати. „Другите партии ще осъзнаят, че губят консенсус, колкото повече остават на власт с „Италиански братя“, изтъква Ренда.
Мелони се утвърди като особено вливтелна фигура в изборите, след като председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и крайнодясната Марин льо Пен я потърсиха за подкрепа.
Льо Пен се обърна за подкрепа към Мелони, за да обедини крайнодесните партии в ЕС. В парламента двете партиите в момента са разделени между „Идентичност и демокрация“ (ИД), част от която е „Национален сбор“ на Льо Пен, и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) на Мелони.
Междувременно Фон дер Лайен също се нуждаеше от подкрепата на Мелони, опитвайки се да си осигури втори мандат като председател на ЕК. По време на предизборната си кампания ръководителят на Комисията подчерта доверието си в Мелони като надежден партньор в Брюксел.
Мелони доказа своите проевропейски и проукраински позиции, отдалечавайки се от евроскептичните си възгледи в първите си дни на премиерския пост.