Тактиката на Макрон срещу крайната десница се провали

В четвъртък вечерта (6 юни) френският президент Еманюел Макрон взе участие в интервю за френската обществена телевизия, за да отговори на заплахите за Европа. Той говореше за Украйна и Русия, за Палестина и Израел – но най-вече призова френските избиратели да не гласуват за крайната десница на предстоящите избори. Защото това, каза той, би било опасен избор, пише EUobserver

Кандидатът на крайната десница Жордан Бардела („Национален сбор“) достига 33 процента от анкетираните, докато управляващата коалиция на Макрон е паднала до 16 процента.

Интервюиращите се опитват да получат отговор дали Макрон ще се вслуша в „критиките“ на избирателите. Той нарече това политическа измислица. След това го попитаха дали влиза сред задълженията му като президент да се меси в европейските избори.

„Да се ​​обърнем към европейците в момента, в който живеем, това е от съществено значение за пътя за живота в нашата страна и пътя за нашата нация“, каза той.

Докато Макрон прекосява двора на Лувъра през май 2017 г., европейският химн „ Ода на радостта“ звучи от високоговорителите. За първи път като президент той благодари на гласоподавателите за доверието.

Съзнавайки, че не всички са гласували за него – много дори не като втора опция – той обърна специално внимание на факта, че лидерът на „Национален сбор“ Марин льо Пен и крайната десница са постигнали исторически изборен успех.

„Ще направя всичко през следващите пет години, за да няма повече причина да гласуваме за крайностите“, заяви тогава новоизбраният френски президент. Той посочи, че ще бъде трудна задача за изпълнение, но вярва, че в крайна сметка ще помири французите.

Според казаното от президента пред френския всекидневник Le Figaro през 2016 г. възходът на крайната десница е това, което някога го е тласнало в политиката.

Президентските избори през 2002 г. водят до балотаж за основателя на „Национален фронт“ Жан-Мари льо Пен срещу Жак Ширак. Това предизвиква такова възмущение у Макрон, че го накара да се ангажира политически, споделя той пред Le Figaro.

Въпреки това, след първия си пълен петгодишен мандат, Макрон отново се изправи срещу крайнодесния кандидат Льо Пен. Сега тя е станала по-силен противник.

В допълнение, друга, още по-радикална крайнодясна партия – „Реконкиста“ (Reconquête) – се появи във Франция, докато традиционната дясна партия, „Републиканците“, на свой ред са възприели много по-десни политики, като подкрепят антисемитската теория на конспирацията, основана на идеята, че етническите европейци биват демографски заменени от незападни чужденци.

Крайната десница не е обуздана – тя се издига.

Първата битка Макрон-Льо Пен беше спечелена от Макрон с 66 на 34 процента, а втората с 60 на 40 процента. Льо Пен също не беше близо до победата втория път – но и Макрон не беше толкова триумфален. След това на следващите парламентарни избори неговата партия загуби мнозинството си.

Повечето от избирателите му бяха гласували по-скоро срещу Льо Пен, отколкото за него.

Все пак Макрон направи точно това, което обеща. Той създаде прагматичен, европейски път, който трябваше да даде на „всички граждани нещо, от което да бъдат доволни“, както каза той пред Le Parisien. Той превърна равенството между половете в своя „основна кауза“ и насърчи „Конвенцията на гражданите за климата“, давайки време и ресурси на 150 произволно избрани граждани, заедно с експерти и изследвания, за да постигнат зелен напредък за Франция – две решения, взети, за да задоволят зелените леви.

В същото време той се беше опитал да даде на френската десница това, което искаха – като министъра на вътрешните работи Жералд Дарманен, който си изгради име със забраната на предполагаеми екстремистки асоциации в страната.

Дарманин стоеше на първа линия, когато полицията яростно потуши антиправителствените протести, водени от движението на Жълтите жилетки, което доведе до 82 тежко ранени протестиращи.

Въпреки това нито зелената левица, нито феминистките се задоволиха с това, което „получиха“ от президента. Равенството между половете като велика кауза и за двата му мандата беше приветствано – но „няма допълнително финансиране“, изтъква феминистката организация Osez le féminisme . И повече от половината от предложенията на Гражданското събрание за климата бяха отхвърлени, докато останалите бяха смекчени.

В същото време властовата практика на Макрон понякога граничи с авторитаризъм. Противоречивата пенсионна реформа беше прокарана през парламента без гласуване – реформа, символично прокарана от втората жена министър-председател във Франция: „жената отляво“, социалистката Елизабет Борн.

Тя беше министър-председател на Франция в продължение на 20 месеца, преди да бъде заменена от настоящия „мини-Макрон“ Габриел Атал.

„Както казаха, добре, сега имаме жена министър-председател от 20 месеца, това е добре, това вече е направено. Сега да се върнем към нормалното. Следващият (премиер) ще бъде мъж“, заяви Борн месеци по-късно.

Тактиката на Макрон понякога клони толкова много надясно, че френската левица вярва, че позицията му наистина е „дясна и крайно дясна – едновременно“.

Като неговия законопроект за борба с ислямския радикализъм, първоначално представен като начин за борба със „сепаратизма“, и в крайна сметка също много противоречивия законопроект за миграцията, определен от Льо Пен като „победа“.

Макрон се гордее с тази си способност да вижда отвъд идеологическия априоризъм и да вижда всички страни на проблемите. Той не е нито ляв, нито десен – а двете едновременно. Или нито едно от двете.

Избирателите ще преценят в неделя.