Централният банкер на Путин казва това, което президентът не иска да чуе

Руският президент Владимир Путин смени множество министри и генерали, откакто за първи път нахлу в Украйна преди десетилетие. През всичко това време една константа беше Елвира Набиулина, управител на централната банка на страната, без която той не може, пише Bloomberg.

Връзката ѝ с Путин и дали тя може да издържи по-дълго може да се окаже, че ще определи икономиката, която се оформи покрай най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Набиулина прие монохромно облекло на обществени места, оставяйки настрана брошките, които използваше. Това беше нейният начален акт на нещо, което минава за несъгласие във военновременна Русия.

Няколко години след третия си мандат Набиулина си осигури място за неконформизъм в руската върхушка, фиксирана върху лоялността преди всичко. И тъй като обновеният кабинет – подкрепен от някои от най-големите ѝ критици – поема управлението, Набиулина остава аномалия, която Путин желае да защитава.

Олег Вюгин, бивш първи заместник-управител на централната банка на Русия, който познава Набиулина от повече от 20 години, казва, че Путин я приема като откровен говорещ, неопетнен от корупция – с резултати, които личат от години, осеяни от кризи.

„Елвира има изключителното право да казва на президента каквото не му харесва“, посочва Вюгин. „Тя може да говори открито за ситуацията и той го приема“.

Сега, във второто си десетилетие начело на институция, която отдавна е сред най-независимите в съвременна Русия, 60-годишната Набиулина е на месеци от това да стане нейния най-дълго управлявал гуверньор и остава една от шепата руски жени на подобни високи позиции в страната.

Според източници, запознати с въпроса, Путин цени и вярва на съветите на Набиулина, виждайки нейното присъствие като въпрос на балансиране на икономическия екип на президента.

Други висши технократи, които имат думата върху икономическата политика, се стремят да бъдат в синхрон с войнолюбието на руския държавен лидер. Финансовият министър Антон Силуанов говори за моделиране на бюджета за „ задачата да се осигури победа “, докато Максим Орешкин – бивш икономически помощник на Путин, наскоро повишен в заместник-началник на кабинета в Кремъл – сега представя войната като „глобален конфликт със Запада заради Украйна“.

Друг висш държавен служител описва Набиулина като принципен идеалист, който все още играе според правилата, когато старите такива вече не важат.

Месеци наред Набиулина алармира за разширяващ се недостиг на работна ръка в икономиката, причинен от войната, и за бюджет, набъбнал от рекордните разходи за отбрана.

Централната банка също се противопостави на по-строгия капиталов контрол, изискващ от износителите да пренасочат чуждестранните си приходи на вътрешния пазар. Самата Набиулина не е подписала проектоуказ за повторно налагане на мерките, които Путин след това одобри и въведе след нейните възражения в края на миналата година, посочват източници, запознати със ситуацията.

И тъй като властите се насочиха към изземване на акции от миноритарни инвеститори на магнезиевия завод в Соликамск, производител на редкоземни метали, централната банка подаде жалба през май срещу съдебно решение, което създава прецедент, което одобрява конфискацията.

Обяснявайки намесата в делото, по което централната банка не е страна, Набиулина сякаш не обръща внимание на войната, която променя животите на руснаците.

„Загрижени сме“, казва тя, „по най-сериозен начин, защото защитата на правата на инвеститорите, защитата на добросъвестните купувачи на акции чрез организирана търговия е крайъгълният камък на доверието на инвеститорите във финансовия пазар, във фондовия пазар и доверието като цяло”, категорична е Набиулина.

След нахлуването в Украйна през 2022 г. сред руските правителствени лица се разпространи шега за двете големи изненади, които очакват Путин, когато войната започна: армията му беше толкова безполезна, че не можа да постигне победа въпреки дългата подготовка; и неговите технократи бяха толкова умни, че предпазиха икономиката от срив, въпреки че не получиха предупреждение за това, което предстои.

Интервютата с официални лица и хора, които познават Набиулина, разкриват човек, който е развил тунелна визия около икономиката, докато войната бушува. Но както тя обясни зад кулисите след началото на боевете, предотвратяването на имплозия у дома служи и за друга цел.

Икономическият колапс би означавал още по-големи вътрешни репресии и може да създаде политически хаос, подобен на това, което Набиулина видя в Русия след разпадането на Съветския съюз през 90-те години. Мисията на централната банка е да предотврати този сценарий: правителство в затруднено финансово положение няма да се поколебае да изкорени това, което е останало от свободата в Русия, споделя тя пред колеги.

Част от тези настроения се разляха в публичното пространство по-малко от седмица след началото на войната. В изтекло видео до персонала на централната банка Набиулина казва, че „всички ние бихме искали това да не се случва“. Описвайки икономическа ситуация, която тя нарече „екстремна“, Набиулина призова да се избягват „политически дебати“, които „само изгарят енергията ни, която ни е необходима, за да вършим работата си“. 

Онова, което се случи след това, се доближава до противопожарния подход, използван от Набиулина при минали кризи - въпреки че централната банка трябваше да ограничи движението на капитали в чужбина и се отказа от интервенции в защита на рублата, след като санкциите блокираха около 300 млрд. долара, или около половината от резервите на ведомството.