Британската търговска политика трябва да се фокусира върху отношенията с ЕС

„Първо, не вреди!“ - историческото мото на медицинската професия до голяма степен е излязло от употреба като лекарска клетва, но би послужило добре на британското правителство след изборите (на 4 юли – бел. прев.), когато то преглежда бледия пациент, какъвто е търговската политика на Обединеното кралство, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Досега кампанията за парламентарните избори беше обидно лишена от съществени политически дискусии за страна, която е изправена пред сериозни фискални проблеми и такива с растежа, и трябва да подобри отношенията си с ЕС. Но относно търговската политика извън ЕС девизът на задаващото се лейбъристко правителство трябва да бъде избягване влошаването на ситуацията.

Осем години на консервативно управление, което се въртеше около опитите да се създаде надеждна търговска политика след Brexit, не доведоха до нищо значително. Удължаването на близо 70 преференциални сделки, които то наследи от ЕС, не беше лесна задача за търговското министерство. По-малко положителни са неговите постижения при присъединяването към Всеобхватното и прогресивно Транс-Тихоокеанско партньорство (CPTPP) и подписването на двустранни споразумения с Австралия и Нова Зеландия.

Според собствените данни на правителството тези споразумения заедно са добавили по-малко от 0,2 процента към брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство. Трудно е да се намерят длъжностни лица от страните от CPTPP, които, независимо от официалната си публична позиция и какъвто и голям достъп до пазара на Обединеното кралство да са получили собствените им компании, смятат, че Brexit е нещо добро за Великобритания.

Ползата от CPTPP е толкова малка, защото Обединеното кралство вече имаше преференциални споразумения с икономиките, които то включва. Въпреки реториката за избягване на склеротичната Европа за сметка на бързо развиващите се икономики от Тихоокеанския пояс, търговският път на Обединеното кралство към Азиатско-Тихоокеанския регион минава главно през Брюксел.

Същото може да се каже и за Латинска Америка. Подписаното, но все още нератифицирано споразумение между четиричленния търговски блок Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай – бел. прев.) и ЕС може никога да не бъде финализирано, но Лондон дори не е започнал преговори с Меркосур.

Двустранната търговска сделка със САЩ категорично се провали, както прогнозираха почти всички запознати със ситуацията. Торите прибягнаха до организиране на жалки церемонии по подписване на сделки с отделни щати върху парчета хартия, в чиито текстове изрично се посочва, че те нямат правнообвързващ статут.

Дори и да има двустранна сделка със САЩ, износителите от Обединеното кралство няма да получат много от нея (ако оставим настрана добре известните проблеми с вноса на мити с химикали пилета). Нито пък – и това е недооценен аспект от търговската му политика като цяло – Великобритания ще постигне много от евентуална преференциална сделка някъде по света.

Конкурентното предимство на Обединеното кралство е в услугите. Както беше отбелязано наскоро в доклад на аналитичния център „Великобритания в променяща се Европа“, британският износ на услуги се представи сравнително добре през последните години, особено в управленските консултации и подобни бизнес услуги, които се регулират слабо или изобщо не се регулират.

Малко търговски сделки съдържат разпоредби за отваряне на пазара за регулирани услуги - с изключение, разбира се, на единния пазар на ЕС. Смешно е да се предполага, че САЩ ще предоставят значителен нов достъп за финансовите услуги на Обединеното кралство в едно преференциално търговско споразумение. САЩ ревниво пазят своя регулаторен прерогатив. Бе съобщено, че в преговорите с ЕС за вече изоставеното Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, Министерството на финансите на САЩ, основният преговарящ за търговията с финансови услуги, просто е отказало да се включи в разговора.

Можете, разбира се, да твърдите, че всякакви търговски сделки, дори на хомеопатичните нива на CPTPP и сделките с Австралия и Нова Зеландия, си заслужават. Но помислете за това (наистина просто) изчисление. Дългосрочната цена на напускането на единния пазар на ЕС и митническия съюз се оценява на 5 процента от БВП. Никой набор от преференциални сделки, които Обединеното кралство реалистично може да сключи, няма да компенсира и десета от това, дори ако група азиатски държави се присъедини към CPTPP.

Присъединяването към сделки като CPTPP, тъй като то означава предоставяне на преференциални митнически облекчения и евентуално регулаторни отстъпки, които ще трябва да бъдат отменени, ще създаде пречки за привеждане в съответствие с единния пазар на ЕС. Ако тези сделки правят повторното присъединяване към него дори малко по-малко вероятно, те не си струват. Вярно е, че Обединеното кралство е подписало някои други сделки, като цифровото споразумение със Сингапур, което може да се окаже по-малко проблематично относно повторното търговско присъединяване към ЕС, но те няма да имат голям ефект.

За щастие, въпреки че нейното противопоставяне на повторното присъединяване към единния пазар на ЕС и митническия съюз остава разрушително абсолютистко, има някои признаци, че Лейбъристката партия разбира безсмислието самоцелно да се подписват хартийки. На практика търговската политика на лейбъристите вероятно ще се сведе до подпомагане на компаниите да се възползват от съществуващите търговски споразумения, вместо да се подписват нови.

Редуцирането на търговската политика на Обединеното кралство до консултантска техническа помощ и организиране на събития за експортни панаири може да изглежда като понижение за амбициите на Великобритания да възвърне позицията си от 19-ти век на глобален пионер на свободната търговия. Това обаче е по-реалистично и по-конструктивно.

Първо, не вреди! Има една очевидна политика, която ще подобри търговската позиция на Великобритания. Но тя включва огромния пазар на 22 мили отстояние през Ламанша, а не малки икономики на хиляди мили отвъд океаните, завършва Бийти.