Резултатът от делото срещу Доналд Тръмп за купуване на мълчание (на порнозвездата Сторми Дениълс без сделката да бъде оповестена – бел. прев.) не можеше да бъде по-ясен: всеки съдебен заседател го призна за виновен по всяко обвинение. Първият президент, обвинен в престъпление, се оказа, че е извършил общо 34.
Но нищо от това няма значение, пише за Financial Times политическият стратег и социолог Франк Лунц. Тръмп оцелява след всичко, което казва или прави, включително собственото си лошо поведение. Той преживя най-лошите си критици. Въпросът, който все повече американци задават, е: може ли страната да оцелее след още четири години при него?
Затегнете коланите – може би точно това предстои. След присъдата уебсайтовете на Тръмп се сринаха в отчаяно търсене на сувенири от кампанията, а самият Тръмп регистрира на най-добрия ден за набиране на средства онлайн – не само в кариерата си, но и в историята. Или, както би казал великият мошеник Пи Ти Барнъм, 53 милиона долара дарения за 24 часа не могат да бъдат случайни.
Фактът, че Тръмп водеше на Джо Байдън в повечето национални социологически проучвания по време на все по-пикантния процес, трябваше да бъде ранният предупредителен знак, че дори една осъдителна присъда ще има малко или никакво влияние върху президентската надпревара. Това, което сега е ясно, е, че Тръмп все още е в политическия си разцвет и колкото повече хаос създава около себе си, толкова по-добре се справя. Всеки път, когато експертите си кажат „този път вече наистина прекали“, той излиза чист, разигравайки картата на жертвата като невероятен магьосник, докато подкрепата за него нараства.
Като човек, който си изкарва прехраната от тълкуване влиянието на думите, споделя авторът, дори аз бях зашеметен от мащаба на последното избухване на Тръмп. Няколко минути след произнасянето на присъдата той нарече себе си „политически затворник“ в социалните мрежи, заяви, че това е „най-мрачният ден в американската история“, заклейми процеса като „нагласен“, обвини участниците в него и съдията, че са „в конфликт на интереси“ и „корумпирани“, а Министерството на правосъдието на Байдън – в използване на властта като оръжие. И като по сигнал последователите на Тръмп разпространиха поста му в социалните мрежи десетки милиони пъти. Мълчаливото мнозинство сега е много шумно и много гордо.
Само секунди след обявяването на съдебното решение бях домакин на две фокус групи, разказва авторът. Докато почти всеки участник се съгласи със съдебните заседатели относно вината на Тръмп, имаше две значителни отклонения.
Първо, почти никой не смяташе, че случаят е достоен за публичния спектакъл, който предизвика. Повечето смятаха, че това, което Тръмп е направил, е това, което бизнесът прави всеки ден, за да прикрие нередно поведение. И макар да не одобряваха това поведение, те не смятаха, че то заслужава публичния процес и придружаващия го цирк. Те обвиниха администрацията на Байдън, че използва съдилищата и правната система като оръжие.
И второ, макар да се съгласиха с решението на съдебните заседатели, те бяха почти единодушни, че Тръмп не трябва да влиза в затвора, въпреки че беше признат за виновен по всички обвинения. Това бяха колебаещи се гласоподаватели, които в даден момент са подкрепили или Клинтън, или Байдън, но всички с изключение на трима заявиха, че това няма да има абсолютно никакво влияние върху вота им. От 19-те нерешили участници само трима промениха мнението си, но толкова неохотно, че признаха, че може пак да го направят.
През по-голямата част от последните осем години Тръмп не се подчиняваше на закона за електоралната гравитация - както и на самите закони в страната. Досега нито един президент в американската история не е оцелял, казвайки или правейки нещата, които каза или направи Тръмп. Презрението, което той изпитва към правната система и към онези, които се стремят да го държат отговорен, точно отразява враждебността на поддръжниците му към управлението и към елитите, които го осъществяват. И това обяснява неговото подобно на феникс възкръсване от пепелта след неуспешния му опит за преизбиране.
Реториката на Тръмп често е крайна и разделителна, но в нашата поляризирана ера неговите обиди всъщност нямат значение и избирателите му се наслаждават на забавлението. Те повтаряха като папагали думите му във фокус групата. Тръмп убеди половин Америка, че е просто невинен наблюдател, че съдебните му проблеми изобщо не са престъпления и че Сънливият Джо (Байдън – бел. прев.) просто се опитва да фалшифицира изборите.
В крайна сметка признаването на Тръмп за виновен в 34 престъпления не оказва съществено влияние върху изборите. Малцина американци изобщо ще прочетат обвинителния акт или подробното решение на съда. Много повече ще получат своята интерпретация на случилото се от гледната точка на самия Тръмп. Безполезни са истеричните хули към него от експертите, които очевидно го мразят много отдавна. Те имат нулево въздействие. Избирателите на Тръмп спряха да ги слушат още преди години.
За пореден път най-шумните критици на Тръмп се оказват горивото за най-ефективното му оръжие – собствения му глас, завършва Лунц.
11:24 | 21.06.24 г.
