През последните 15 години икономиката на Великобритания заприлича на кораб, плаващ безцелно в морето. Отклонен от курса си вследствие на глобалната финансова криза, няколко смени на капитана и няколко грешни завоя - Brexit най-вече - оттогава той се носи по течението, брулен от икономическите бури. Вече в предизборна кампания (изборите са на 4 юли – бел. прев.), основните партии очертаха някои ключови политики. Но нито една от тях не е дала последователен отговор на основния въпрос: какъв точно трябва да бъде икономическият модел на Великобритания, пише Financial Times в редакционен коментар.
Британската икономика е с над 20% по-малка от това, което би била, ако беше запазила тенденцията си на растеж отпреди 2008 г., въпреки че пандемията и скокът в цените на енергията поради войната в Украйна оказаха своето влияние. Поредица от планове за растеж, министър-председатели и финансови министри през последните години оставиха объркан подход към ключови области на икономическата политика и очевидна празнина там, където трябва да бъде стратегията за растеж след Brexit.
Великобритания не може да продължава да крета. Страната трябва да се справи с няколко вътрешни и международни предизвикателства. Слабият растеж на производителността потиска приходите и жизнения стандарт. Позицията на страната като международен бизнес център е под нарастващ натиск. Тя също така трябва да навигира сред промените в геополитиката, технологиите и демографията. Този, който може най-убедително да формулира каква иска да бъде икономиката на страната, трябва да получи доверието да я поведе напред.
Това започва с очертаване на ясна и реалистична стратегия за растеж, която да осигури липсващата досега рамка за дългосрочни данъчни, инвестиционни и регулаторни решения, както и за отношенията на страната с ЕС. Консерваторите досега прибягваха до ад хок подход за подпомагане на сектори, като същевременно заявяваха амбиции да бъдат „водещи в света“ във всичко - от криптоактивите до бъдещия транспорт. Планът на финансовата министърка в сянка Рейчъл Рийвс за „сигурна икономика“ е по-близък до високобюджетния интервенционизъм на американската „Байдъномика“, макар и с много по-малки финансови ресурси зад него.
Първо, Великобритания трябва да реши в какво иска да бъде добра. Тя не може да се конкурира във всички технологии и фронтовете от зеления преход предвид размера на своите пазар, капитал и работна сила спрямо тези на САЩ, Китай и ЕС. Това означава, че трябва да създаде условия за успех на своите сравнителни предимства - включително във финансовите услуги, висшето образование, науките за живота и някои възобновяеми технологии. Това ще даде на Великобритания по-сигурно място в глобалната икономика, вместо да се разпилява в множество сектори. След това трябва да се определи тясно къде страната се нуждае от вътрешна опора за своите национални и енергийни съображения за сигурност, както и тези относно веригата за доставки.
На следващо място, по-широките възможности за растеж в регионите на Обединеното кралство могат да бъдат отключени чрез премахване на пречките, които препятстват бизнеса и инвестициите във всички сектори. Това означава опростяване на процесите на планиране - за по-бързо изграждане на къщи, мрежови връзки и инфраструктура; подкрепа на огромните фондове на Великобритания от дългосрочен капитал за инвестиране в стартиращи фирми; и разработване на гъвкава система за развиване на умения. Ангажиментът за стандартно регулаторно привеждане в съответствие с ЕС, който остава най-големият търговски партньор на страната, също би донесъл така необходимата сигурност за индустрията. Разграничаването от ЕС трябва да се търси само когато е в явен икономически интерес на Великобритания.
Изготвянето на последователен икономически модел налага трудни компромиси, които последните правителства не желаеха да приемат. Това означава да се даде приоритет на силните страни и конкурентоспособността, да не се отстъпва пред мощни лобита и евентуално да се навреди на някои избиратели. Това е икономическото лидерство, от което страната се нуждае.
До края на кампанията визията за британската икономика не трябва да изглежда толкова аморфна, колкото е сега. В противен случай следващото правителство рискува да продължи да води страната по пътя, при който политическата целесъобразност надделява над икономическата логика, регулаторният педантизъм отклонява страната от стратегическата посока, а несигурността спъва бизнеса, инвеститорите и домакинствата. Тогава относителният упадък на Обединеното кралство ще бъде почти гарантиран, завършва британското издание.
14:29 | 06.06.24 г.
