Репутацията на покойния Хенри Кисинджър като дипломатически гений бе изградена преди всичко върху едно постижение: сближаването между САЩ и Китай в началото на 70-те години, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахман.
Договорено в дълбока тайна и след това шокирало света, отварянето на Америка към Китай промени динамиката на Студената война. Съветският съюз изведнъж започна да изглежда много по-изолиран.
Споменът за това все още витае над международната политика. След пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна през 2022 г. много западни правителства търсят начини да повторят трика – като разрушат „безграничното“ партньорство между Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин.
Но повърхностното говорене за отделянето между Москва и Пекин прикрива разделението на мненията за това коя страна да се ухажва. Много европейци се надяват да убедят Си да заеме по-твърда линия спрямо Путин по отношение на Украйна. Тяхната цел с други думи е да изолират Русия.
Във Вашингтон обаче консенсусът е, че Китай е по-опасният дългосрочен противник. Някои американски стратези се притесняват да не тласнат Русия в обятията на Китай и по този начин да променят глобалния баланс на силите в полза на Пекин.
Въпреки дългогодишното му възхищение от Китай това изглежда беше мнението на самия Кисинджър. Той ми каза малко преди смъртта си, споделя авторът, че е загрижен, че една отслабена Русия на практика ще се превърне в сателит на Китай, в резултат на което сферата на влияние на Пекин може да се разпростре до няколкостотин мили от Варшава.
На теория инспирирането на ново разделение между Москва и Пекин би било решението на подобни тревоги. За съжаление подобен вид геополитически ход е много малко вероятно да проработи на практика - поне в обозримо бъдеще. Топлото посрещане на Путин, когато той посети Пекин наскоро, е свидетелство за стабилността на китайско-руските отношения.
Връзката между Си и Путин остава силна, защото се основава на общ светоглед. И двамата са автократични националисти, които виждат САЩ като основна заплаха. В съвместното си изявление, публикувано по време на посещението на Путин в Китай, двамата обвиниха Америка, че следва политика на „двойно сдържане“, насочена срещу Русия и Китай, и в „хегемонистично“ поведение.
Москва и Пекин смятат, че САЩ се опитват да обградят Русия и Китай с враждебни военни алианси - НАТО в Европа и двустранните американски съюзи с Япония, Южна Корея, Филипините и Австралия в Индо-Тихооеканския регион.
Разбира се, причината САЩ да имат толкова много съюзници в Европа и Азия е, че и Русия, и Китай всяват страх у много от своите съседи. Това е реалност, която Путин и Си не желаят да признаят. Вместо това те настояват, че защитават страните си от експанзионистичната Америка. По всяка вероятност те наистина вярват в това.
Докато гледат подозрително към съюзниците на САЩ в техните региони, Русия и Китай се виждат взаимно като относително надеждни съседи. Те споделят дълга граница. Така че, поддържането на приятелски отношения се счита за критично и от двете страни, за да парира „двойното сдържане“ от САЩ и техните съюзници.
Погледнато от Пекин, евентуалното поражение на Русия рискува да остави Китай опасно изолиран. Както казва един китайски дипломат, саркастично, предложението на Америка към Пекин може да се обобщи така: „Моля, помогнете ни да победим най-близкия ви съюзник, за да можем след това да се обърнем срещу вас“. По подобен начин Путин знае, че китайската подкрепа е абсолютно необходима за руските военни усилия в Украйна.
Това взаимно разчитане означава, че Москва и Пекин ще останат обвързани, независимо от скритите напрежения в отношенията им.
Тези напрежения обаче са незаобиколими. Въпреки всички прилики в мирогледите си, Русия и Китай се намират в много различни геополитически ситуации. Путин превърна Русия в парий за Запада. Китай, напротив, остава един от най-големите търговски партньори както на Америка, така и на Европа.
Тази разлика прави Русия склонна да поема рискове, които китайците може да смятат за безразсъдни. По време на скорошно пътуване до Пекин, посочва авторът, някои китайски анализатори ми казаха, че са обезпокоени от нарастващата близост във военно отношение между Русия и Северна Корея. Едно от опасенията беше, че - в замяна на севернокорейски артилерийски снаряди - руснаците неразумно споделят авангардни военни технологии с режима в Пхенян.
В по-дългосрочен план Кремъл трябва да е разтревожен от нарастващата зависимост на Русия от Китай - и от нарастващия дисбаланс на силите между двете държави. Руснаците добре знаят, че стотици хиляди квадратни километри територия им е била отстъпена от Китай през 19 век. Но последните китайски карти показват някои руски градове със старите им китайски имена - картографска промяна, която със сигурност ще бъде забелязана в Москва.
Всички тези напрежения обаче остават до голяма степен под повърхността. Това е жизненоважна разлика със ситуацията през 1971-72 г., когато китайско-съветското разделение беше доста открито - предоставяйки на Никсън и Кисинджър възможност да ухажват Китай.
Възползването от тази възможност през 70-те изискваше САЩ да направят значителни отстъпки пред Китай, преди всичко по отношение на Тайван. Второ западно усилие за разрушаване на руско-китайската ос вероятно ще изисква още по-трудни политически ходове - относно Тайван (отново) или Украйна. Във Вашингтон има много малък апетит за това. Поне засега, завършва Ракмън.
16:23 | 22.05.24 г.
