Урсула фон дер Лайен подкрепя евросубсидиите да са обвързани с икономически реформи

Урсула фон дер Лайен предлага реформите на националните икономики да бъдат условие за достъп до субсидии от Европейския съюз като възможен начин за подобряване на вялата конкурентоспособност на блока спрямо съперниците му в световен мащаб, пише Financial Times.

Председателката на Европейската комисия, която се бори за втори петгодишен мандат, коментира пред изданието, че „вижда предимства“ от налагането на условия върху кохезионни фондове на стойност стотици милиарди евро и върху щедрата Обща селскостопанска политика на ЕС.

Възможната промяна ще бъде драстичен преход в начина, по който ЕС разпределя средствата по двата си най-големи източника за финансиране и може в крайна сметка да освободи пространство за допълнителни разходи за отбрана и ръст на промишлеността в условията на война на Русия в Украйна и увеличаването на субсидиите в Китай и САЩ.

Фон дер Лайен каза, че успешен прецедент е била програмата NextGenerationEU на блока – програма за отпускане на заеми на стойност 800 млрд. евро, която целеше да даде силен старт на националните икономики след пандемията от Covid-19. Националните правителства имат достъп до средствата по нея само ако осъществят икономически реформи.

„Комбинацията от реформи и инвестиции... доведе до растеж. И сега виждаме това в успешното икономическо развитие, което имаме в Италия, Гърция и Португалия“, каза Фон дер Лайен.

„Така че трябва да си извлечем поуки. Отворена съм към това обсъждане, тъй като виждам, че последиците върху нашите инвестиции бяха силни“, допълни тя.

Предложението беше направено в момент, когато страните членки на ЕС, от чиято подкрепа Фон дер Лайен се нуждае, за да спечели втори мандат след изборите за Европейски парламент следващия месец, започват да отправят искания за следващия бюджет, който обхваща 2028-2034 г.

Ограничаване на разходите и повече икономически условия са чести искания от заможните страни, включително родината на Фон дер Лайен Германия, както и от Нидерландия и скандинавските държави.

Дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), на която Фон дер Лайен е основен кандидат на предстоящите избори, също подкрепя бюджет на ЕС, „повишаващ конкурентоспособността“.

Според прогнозите ЕНП ще спечели най-много места на изборите от 6 до 9 юни, което ще ѝ позволи да номинира Фон дер Лайен като неин избор за председател на Комисията. Тя трябва да бъде подкрепена от ръководителите на ЕС и след това да спечели мнозинство в новия парламент.

Франция е най-големият брутен бенефициент на средства по Общата селскостопанска политика, които отиват за субсидиране на фермерите ѝ. Тя трябва да получи общо 386,6 млрд. евро за седем години. Френският президент Еманюел Макрон, който подкрепи Фон дер Лайен първия път, все още не е решил дали да я подкрепи за втори мандат. Неговото правителство не успява да постави разходите под контрол, а икономическите му реформи се посрещат с ожесточени критики в родината му.

Кохезионните фондове на обща стойност 392 млрд. евро в сегашния бюджет целят да намалят пропастта между най-бедните и най-развитите региони в ЕС. Полша е най-големият брутен бенефициент.

Страните членки поискаха следващият бюджет на ЕС да включва повече пари за отбрана и сигурност, да инвестира в нови технологии и да подкрепя европейската промишленост, призиви, които изглежда ще доведат до разрастване на икономиката на съюза.

Фон дер Лайен заяви, че е „отворена“ за набирането на нов съвместен дълг за запълване на недостиг на средства, идея, която е подкрепена от Макрон и други държавни ръководители, но допълни, че това е „чисто суверенно решение“ на страните членки.

„Ако имаме много ясен анализ на това какви са [разходните] приоритети и кои от приоритетите искаме да намерим на европейско ниво..., отворена съм за това, но първо трябва да бъдат изпълнени предварителните условия. Няма картбланш“, коментира тя.

Фон дер Лайен заяви, че ще използва опита от сегашния си петгодишен мандат, за да подобри и опрости начина, по който се разходва бюджетът на ЕС.

„Имаме частично застъпване на програми и излишъци и... виждаме, че понякога бюджетът е твърде бавен“, каза тя.

„Ако имаме повече яснота, повече простота..., ще постигнем по-висока скорост и следователно по-голямо въздействие“, допълни фон дер Лайен. „Най-просто казано, едно евро, което се харчи днес, има далеч по-голямо въздействие, отколкото същото евро, което се харчи след три години, защото сме много бавни във всичките си процеси“, счита тя.