Дясната опозиция в Северна Македония постигна голяма победа на парламентарните и президентските избори в сряда, предава Ройтерс. За първи път страната ще има жена за държавен глава.
Стотици ликуващи поддръжници на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ се събраха пред партийната централа в центъра на Скопие въпреки дъжда, като развяваха национални и партийни знамена и танцуваха под звуците на народна музика.
„Скъпи хора на Северна Македония..., успяхме. Македония спечели. Това е историческа победа за народа“, заяви ръководителят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски пред събралото се множество. Той обяви „добри новини” през първите 100 дни от бъдещото управление на ВМРО-ДПМНЕ за гражданите и икономиката на страната.
„Скоро ще започнем преговори, за да направим най-добрата коалиция за страната ни. Ще съставим правителството в най-кратки срокове при прозрачен процес”, обеща Мицкоски, който обяви, че сега е време за празнуване, а още утре ще бъдат определени „принципите за съставяне на правителство, от които няма да отстъпи”.
Обявените от избирателната комисия резултати показват, че ВМРО-ДПМНЕ получава 42% от гласовете при преброени 72% от подадените бюлетини на парламентарните избори спрямо 14% за Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ).
Според неокончателните резултати ВМРО-ДПМНЕ е много близо до възможността сама да направи правителство със своите 59 депутати, а досегашните управляващи от СДСМ биха получили едва 18 депутати. В албанския блок коалицията „Европейски фронт", водена от ДСИ, би получила 19 места, опонентите им от албанския опозиционен блок от партии „Заслужава си” биха имали 13, Левица - 6, ЗНАМ- 5 депутатски места в парламента, пише БТА.
Лидерът на партията СДСМ Димитър Ковачевски призна поражението. „Резултатът е разочароващ и това е голям удар за СДСМ“, заяви Ковачевски на пресконференция, на която призова също за цялостно реформиране на партията си.
„Не бързам със заключенията. Всички ние носим отговорност. СДСМ ще трябва да погледне добре кои са слабостите й през последните четири, ако не и седем години. Призовавам за вътрешнопартийни избори, като започнем от председателя и всички органи на партията, до общинските ръководства. Ще бъде свикан конгрес на СДСМ. Партията трябва да се консолидира. Ще има дълбока кадрова промяна и промяна в организационната структура вътре. СДСМ ще трябва да се върне на печелившата писта“, каза Ковачевски.
Избирателите в страната с 2 млн. души население са разочаровани от бавния ѝ напредък в процеса по присъединяване към Европейския съюз, който беше приет с оптимизъм през 2005 г., но оттогава се превърна в емблема на изгубеното обещание за Северна Македония.
Продължаващата корупция и бавното развитие също накараха избирателите да се отдръпнат от управляващата партия.
На втория тур за по-церемониалния президентски пост Гордана Силяновска-Давкова, която е университетски преподавател и беше подкрепена от ВМРО-ДПМНЕ, победи досегашния президент от СДСМ Стево Пендаровски с огромна преднина. Силяновска-Давкова получи 65% от гласовете на избирателите спрямо 29% за Пендаровски при преброени над 87% от бюлетините.
„Искрено се питам с какво заслужих тази чест. Подготвях се, говорих това, което мисля, а не това, което трябва, но наградата е неоценима. Това е огромна отговорност. Гражданите показаха имунитет и дадоха отпор на натиска, защото да призоваваш за бойкот е натиск”, заяви в централата на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова.
Досегашната опозиция вероятно ще трябва да сформира коалиции с по-малки партньори, за да постигне мнозинство в парламента. Очаква се преговорите да се състоят в идните дни.
Някои избиратели изразиха притеснение, че националистическите наклонности на ВМРО-ДПМНЕ може да навредят на отношенията със съседните страни, включително България, и кандидатурата за членство в ЕС. Анализатори не очакват голям напредък по пътя към интеграцията в съюза при управлението на досегашната опозиция, която беше на власт до 2017 г., но бе свалена заради обвинения в корупция.
„Присъединяването към ЕС няма да бъде придвижено значително при потенциално правителство на ВМРО-ДПМНЕ“, счита Марио Бикарски, анализатор за Централна и Източна Европа в консултантската компания Verisk Maplecroft.
Търкания
През 2001 г. НАТО отдалечи Северна Македония от ръба на гражданска война след бунт на етническите албанци и обеща по-бърза интеграция в ЕС и НАТО. Албанците съставляват около една четвърт от населението.
Липсата на напредък на Северна Македония към членство в ЕС се дължеше отчасти на търкания с България и Гърция, а също и на липсата на икономически и съдебни реформи. Страната се присъедини към НАТО през 2020 г.
Центърът на Скопие е осеян с незавършени или празни бетонни и мраморни сгради, издигнати при последния мандат на ВМРО-ДПМНЕ, който приключи с вземането на властта от СДСМ през 2017 г. Концертна зала, която изгоря до основи преди месеци, очаква ремонт.
Някои градове са сред най-замърсените в Европа отчасти заради потреблението на въглища и старите коли. Голяма част от младите хора в страната емигрираха в чужбина в търсене на по-добри перспективи.
Макар че мнозина са несигурни какво може да направи досегашната опозиция, за да промени нещата, някои изразяват надежда.
„Това е прекрасно, Северна Македония е върната на македонците, ВМРО-ДПМНЕ успя“, казва 23-годишният студент Панче Петковски, докато наблюдава отразяването на изборите на телевизор в кафене в Скопие.
Международните медии коментират, че предстои ново напрежение между Северна Македония, от една страна, и България и Гърция, от друга. Вероятният бъдещ премиер Мицкоски отказва да признае новото име на страната си и историческото споразумение с Гърция през 2018 г., което сложи край на дългогодишния спор между двете страни, като добави "Северна" към името на Македония.
Той обеща също да бъде твърд в спора с България относно общото историческо минало на двете страни. През юни 2022 г. София и Скопие приеха предложението на френското председателство на ЕС, според което Северна Македония трябва да включи българите в преамбюла на Конституцията си, за да започне преговори с ЕС. Мицкоски заяви, че ВМРО-ДПМНЕ няма да подкрепи конституционни промени, които нарича "български диктат" и обеща да предоговори условията за започване на преговори със съюза.
09:26 | 09.05.24 г.
