Доларът ще остане силен в краткосрочен план

Както всеки търговец на валути от старата школа ще ви каже: купувайте долари, носете диаманти. Това със сигурност се очертава да бъде сериозен залог тази година, по начин, който създава джобове на стрес по целия свят. Но ако чакате пристъпи на шок и ужас, за да се промени това, вероятно ще чакате дълго време, пише колумнистката на Financial Times Кейти Мартин.

На пръв поглед доминиращата резервна валута в света не е особено бляскава в момента. Доларовият индекс DXY, който следи стойността на зелената валута спрямо други основни валути, е нараснал с около 4 процента през 2024 г. – приличен ръст, но нищо впечатляващо. Индексът все още е с около 7% под рекорда, отбелязан през септември 2022 г.

Но за много анализатори и инвеститори това просто дава пространство, докато пазарите пренастройват своите очаквания за лихвените проценти в САЩ. „Доларът има още какво да даде“, пишат Шахаб Джалинос и Васили Серебряков, валутни анализатори в UBS. Известно напрежение вече се разпространява в Азия и развиващите се пазари и не е трудно да си представим, че ще се превърне в източник на по-широка пазарна волатилност по-късно тази година.

Причината за всичко това, разбира се, е, че докато САЩ все още изглежда вероятно да намалят лихвите тази година, това няма да стане преди септември. И Федералният резерв се очаква да действа веднъж, най-много два пъти, докато други водещи централни банки на развитите пазари са на път към повече съкращения много по-рано или, в случая с Япония, се придържат към разхлабена парична политика. Тази разлика е класическа рецепта за сила на долара. В края на април Goldman Sachs заяви, че очаква доларът да бъде „по-силен за по-дълго време“, с някои „разрушителни“ последици. Най-добрата надежда това да се промени е продължение на последните разочароващи данни за заетостта в САЩ.

Обменният курс спрямо йената в момента е точката с най-голямо напрежение, както се вижда от това, което ужасно много прилича на официална интервенция от японските власти наскоро. Йената се понижава доста последователно от началото на 2022 г. Оттогава тя загуби една трета от стойността си, оставяйки долара да се търгува на върхове, невиждани от средата на 80-те години. Но последният спад, при който йената надхвърли 160 за долар, беше последван от бързо възстановяване.

Няма да знаем със сигурност дали това отразява продажбата на долари от Японската централна банка (ЯЦБ), докато данните за резервите ѝ не бъдат публикувани през следващите седмици, но пазарните участници почти не се съмняват, че това е причината. Във всеки случай това не проработи. Едностранните интервенции рядко дават резултат. Доларът се върна до ниво от около 155 йени, така че това бе нещо като бабуна по пътя за него. Но само толкова. Всъщност анализаторите калкулират по-високи, а не по-ниски нива на долара спрямо йената след скорошните колебания.

„Това се случва, когато една централна банка следва напълно неподходяща монетарна рамка“, коментира Питър Фицджералд, инвестиционен директор в Aviva Investors (той има предвид основната лихва на ЯЦБ от 0 процента, а не тази на Федералния резерв на САЩ от малко над 5).

„Клапанът е валутата и единственият начин да я адресираме е чрез паричната политика“, посочва Фицджералд. Интервенцията, ако приемем, че се е случила, няма да промени ситуацията, добавя той.

Япония не е сама. Тя изрази загриженост пред министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън по въпроса през април, заедно с Южна Корея. В края на миналия месец пък централната банка на Индонезия изненада участниците на пазара, като повиши лихвените проценти в опит да подкрепи рупията.

Валутната слабост извън САЩ не е автоматично лоша. Тя може например да подпомогне износа. Иронично, Япония прекара години през последните две десетилетия, опитвайки се да тласне йената надолу, а не нагоре. Но еднопосочният валутен трафик и бързите спадове са по-обезпокоителни и могат да генерират инфлация чрез увеличаване цената на вносните стоки.

Европа може би се движи по този път. Еврото вече се колебае около най-слабите си нива от две десетилетия при 1,07 долара, до голяма степен поради лихвения диференциал със САЩ. Но Barclays е сред тези, които предупреждават, че може да предстоят по-стръмни спадове. Второ президентство на Доналд Тръмп, включващо нови мита, може да тласне обменния курс надолу към паритета, твърди банката.

В този момент призивите към водещите икономики по света да се обединят и да отслабят долара почти сигурно ще станат по-силни. Всъщност, в последния си мандат на президентския пост, самият Тръмп беше яростен противник на слабостта на еврото. Но засега всички това са хипотетични рискове. Анализатори от UBS казват, че вероятността за многостранна валутна интервенция в стил края на 80-те – единствената, която работи – остава много малка. Координираната интервенция „не е напълно изключена“, пише банката, но ще изисква много по-изразена сила на долара и пазара волатилност. Може да има нужда от „нов външен шок, достатъчно дълбок и всеобхватен, за да превърне иначе противоречивата координация на вътрешните политики в привлекателна опция“.

Трудно е да се твърди, че САЩ имат спешна нужда от намаляване на лихвените проценти. Докато това не се промени, страните, които изпитват напрежение от силния долар, ще вият напразно, завършва Мартин.