Хаотично и с поправки в движение депутатите от 49-ото НС приеха на второ четене промените в Закона за хазарта, с които се забранява рекламата на хазартни игри в радиото, телевизията, печатните и онлайн медии.
Промените бяха подкрепени от присъстващите в залата 200 депутати от всички парламентарни групи по време на последното им заседание, преди да излязат във ваканция.
Забраната на хазартната реклама беше внесена от ГЕРБ и ДПС на 24 април и в рамките на 6 дни мина през първо и второ четене в Комисията по бюджет и финанси и в пленарна зала.
По време на второто четене на Закона за хазарта в пленарна зала дискусии практически липсваха, докато депутатите отправяха технически и редакционни промени в движение от парламентарната трибуна.
Какво предвиждат промените в Закона за хазарта
Сред основните промени са:
- забрана на рекламата на хазартни игри в радиото, телевизията, печатни медии и сайтове;
- игрални зали да не се отварят в населени места с под 10 000 души;
- билбордове с реклама на хазартни игри да се поставят на не по-малко от 300 метра от образователни институции;
- инвестициите на хазартни оператори да бъдат най-малко 750 000 лв. (при досегашни 500 000 лв.) и операторите да поддържат тази стойност за целия срок на лиценза си;
- получаващите социални помощи няма да бъдат допускани до хазартни игри, както и поставените под запрещение;
- налагане на ограничения на рисково поведение при онлайн залаганията – лимит на залозите, максимално време за престой в даден сайт, максимални залози след 22 ч. и т.н.;
- забранява се чрез пощенски преводи или ваучери да се зареждат сметки за онлайн хазарт;
- 10% процента от площта на всяка хазартна реклама да е заета от надпис, който предупреждава за риска от зависимост;
- хазартните оператори да внасят социално отговорна такса, която за онлайн залатания да бъде 100 000 лв.;
- в рекламите на хазартни игри да не се обявяват бонуси.
Срещу промените се обявиха медийни компании и браншови организации, според които мерките ще имат негативен ефект и няма да постигнат целта си да ограничат вредното въздействие на хазарта сред обществото, а ще доведат до пренасочване към нелицензирани оператори и към реклама на хазарт в нерегулирани сайтове.
Нулева данъчна ставка за хляба
Междувременно чрез преходните и заключителни разпоредби в Закона за хазарта беше удължена нулевата ставка за хляба и брашното до края на годината, като Йордан Цонев от ДПС предложи и ограничаване на възможността търговските вериги да слагат надценка над 15% на хляба.
По предложение на Десислава Танева от ГЕРБ-СДС ограничението ще бъде валидно само за белия, типовия и хляб „Добруджа“. Цонев отбеляза, че е поискан анализ от икономическото министерство за въздействието на тази мярка върху цените и ако тя не доведе до промяна в цената на хляба, ще бъде предложена нова промяна след 1 юли.
„Искаме да е ясно, че ще има срок за обследване на въздействието“, каза Цонев.
Промяната трябваше да влезе през Закона за данъка върху физическите лица, с който се премахва алтернативният данък за събирачите на гъби, но след като депутатите отхвърлиха отмяната му, тя беше приета при гласуване на Закона за хазарта.