През 2022 и 2023 г. стойността на дневния износ на петрол от страните от Персийския залив достигна 1 млрд. долара. Но светът върви към енергийна трансформация и тези страни трябва да се променят, пише в анализ Bloomberg.
В последно време петролните държави от този регион са и едни от най-големите инвеститори в световен мащаб. Фондове от Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Кувейт купуват футболни клубове, луксозни недвижими имоти, държат дялове в американски технологични компании или депозити в турски банки. Четирите инвестиционни фонда на тези държави са сред топ 10 в света, а регионът е единственият в света, събиращ три държавни инвестиционни фонда с активи, надхвърлящи 1 трлн. долара всеки.
Можете да си представите мащабите - ако ОАЕ продадат цялото си имущество в чужбина и го разпредели на своите граждани, ще направи всички към 1 млн. души милионери, пише още Bloomberg. Същото се отнася и до Катар и в по-малка степен за Саудитска Арабия, чието население е по-многобройно. Но властите в тези държави са далеч от мисълта да разпродават активи и да ги споделят със съгражданите си.
В последно време те откриват, че парите са не само икономически инструмент, но и политическо оръжие. Държавите от Перскийския залив започват да използват силата на своите петродолари, за да влияят и да постигнат свои стратегически цели. А историята показва, че действията им имат влияние - петролното ембарго, което наложиха през 1973 година на държавите, които подкрепят Израел, все още се помни от пазарите.
Днес инвестициите им създават "мека сила", която да представи Залива в добра светлина пред света. И промените са видими - Катар беше домакин на световно първенство по футбол, а неговата телевизия Al Jazeera е с огромно влияние в арабския свят, Саудитска Арабия се отваря към света, насърчавайки туризма и спорта, Дубай е също мечтана туристическа дестинация.
Катар има и голяма роля като посредник при преговорите между Украйна и Русия за обмен на военнопленници.
Но освен за създаване на имидж парите на държавите от региона могат да бъдат алтернатива на китайските инвестиции (например в Африка, където често помощта от САЩ е нежелана, а китайските пари се свръзват с обвързване) и така да увеличат поляризацията на света. Помощта им също така би могла да стабилизира изпаднали в криза икономики (например Египет).
Процесът обаче не е толкова лесен, пише още Bloomberg. Страните в региона например често имат различни политически цели и не са съвсем единни, а и отказът от петрола изисква промяна и разумни инвестиционни решения.
Традиционно държавите от Перскийсия залив държат своето богатство в сигурни активи - пари в брой или американски облигации. Сега обаче те търсят по-висока доходност. Катар например започна да инвестира в акции, недвижими имоти и инфраструктура. Зеленият преход също дава възможности за диверсификацията от петрола - металите като медта например стават все по-търсени. Страните от региона също не се отказват от инвестиции в тази област - ОАЕ купиха медна мина в Замбия, Саудитска Арабия увеличава добивите на метали от собствената си територия.
Друга област, към която започват да се насочват, се оказва селското стопанство. Пандемията от коронавируса и войната в Украйна показаха колко уязвими могат да се окажат доставките на храни. Затова и държавите от Персийския залив започнаха да купуват земеделски земи в Африка, Европа, Азия и Австралия, а държавните им фондове имат специални звена, които се занимават с продоволствената сигурност.
Или казано накратко - страните от Перскийския залив диверсифицират инвестициите си и си гарантират достъп до ресурси, както и да се учат как да ги управляват. Цената на икономическата дипломация не е никак малка - Катар похарчи 300 млрд. долара, за да се подготви за домакинството на футболното първенство. Колапсът на Credit Suisse пък им показа, че няма безплатен обяд, пише още Bloomberg в своя анализ.
14:42 | 24.04.24 г.
