Украйна е фронтовата линия в много по-голям конфликт

След много месеци на спорове и колебания Камарата на представителите в американския Конгрес най-накрая се задейства. Гласуването във Вашингтон за предоставяне на нова военна помощ от 61 милиарда долара за Киев може да се окаже повратна точка във войната с Русия. Най-малкото ще държи Украйна в битката, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Руснаците ще продължат да се надяват, че ако Доналд Тръмп бъде избран за президент този ноември, този голям пакет американска военна помощ може да е последният. Но дори това може да не е фатално за украинската кауза. Военната индустрия на Европа се активизира със закъснение и ще бъде в по-добра позиция да снабдява Украйна през 2025 г.

Гласуването за предоставяне на допълнителни пари за Украйна премина през Камарата, заедно с отделни гласувания за предоставяне на значителна помощ за Израел и Тайван. Заедно те предлагат ясна представа за това как Америка – и нейните ключови съюзници в Европа и Азия – сега виждат света.

Общо всички тези пари са предназначени да отблъснат четири държави, които генерал Крис Каволи, командир на американските сили в Европа, описва като „ос от противници“: Русия, Китай, Иран и Северна Корея.

Говоренето за една ос връща неприятните спомени от 2002 г. и „оста на злото“ на Джордж Буш-младши, която сериозно преувеличи връзките между Ирак, Иран и Северна Корея. Но две десетилетия по-късно има много по-твърди доказателства за сериозно военно сътрудничество между Москва, Пекин, Техеран и Пхенян.

САЩ обвиняват Китай, че доставя на Русия двигатели за дронове, машини за крилати ракети и друга военна помощ. Режимите в Пхенян и Техеран се превърнаха в жизненоважни доставчици на оръжия за Москва. Китай също така наскоро афишира своето „дълбоко приятелство“ със Северна Корея и изпрати много високопоставен представител в Пхенян за разговори.

Докато тези четири автокрации се сближават, демократичните съюзници на Америка също затягат връзките си. Във Вашингтон САЩ и Япония наскоро обявиха набор от нови споразумения, които ще издигнат партньорството им в областта на сигурността на ново ниво. Южна Корея също е основен доставчик на оръжия за Украйна.

„Западният алианс“ сега в действителност е глобална мрежа от съюзници, които виждат себе си ангажирани в поредица от свързани регионални конфликти. Русия е основният противник в Европа. Иран е най-подриващата сила в Близкия изток. Северна Корея е постоянна опасност в Азия. Поведението и реториката на Китай стават все по-агресивни и той може да мобилизира ресурси, които не са достъпни за Москва или Техеран.

Разбира се, остават важни разлики между тези страни. Русия, Иран и Северна Корея се третират като държави парии от САЩ и техните съюзници. За разлика от тях, Китай остава основен търговски партньор на всички страни от „глобалния запад“.

Във Вашингтон и Токио обаче действащото предположение е, че в дългосрочен план Си Дзинпин е също толкова решен, колкото Владимир Путин или аятолах Али Хаменей, да преобърне настоящия световен ред. Японците, както и американците, смятат, че това, което се случва в Украйна, ще има жизненоважно значение за онова, което ще се случи в Индо-Тихоокеанския регион.

Следователно САЩ и техните съюзници смятат, че играят в защита, като подкрепят страни, които са на огневата линия срещу оста на противниците - преди всичко Украйна, Израел и Тайван.

Засилването на военната подкрепа за тези страни получи критики от целия политически спектър в САЩ. Изолационисткото крило в десницата остава силно против подпомагането на Украйна, а пък прогресивното такова в левицата обвинява страната, че подкрепя израелския „геноцид“ в Газа.

Някои от тези, които подкрепят стремежа за защита на настоящата глобална властова структура, имат резерви към стратегията. Покойният Хенри Кисинджър беше загрижен, че американската подкрепа за Украйна тласка Русия в обятията на Китай. Други смятат, че на Америка просто ѝ липсват военни и икономически ресурси, за да води противопоставянето срещу противниците в Азия, Европа и Близкия изток едновременно.

Може да има доза истина в това. Старши сътрудник от администрацията на Байдън признава, че „в момента сме доста натоварени“. Но американците и техните съюзници знаят, че противниците им имат огромни трудности. Русия даде стотици хиляди жертви във войната си с Украйна. Китайската икономика е в затруднение. Иран е изправен пред вътрешни вълнения, а Северна Корея е икономическо недоразумение с ядрен арсенал.

Вашингтон се опитва да засили възпирането, без САЩ да бъдат въвлечени пряко във война с която и да е страна от оста на противниците. На практика това често е означавало предоставяне на нова военна помощ за фронтовите съюзници на Америка, като същевременно се цели въздържането им.

Откакто избухна войната в Украйна, САЩ убеждават Киев да не нанася удари дълбоко на руска територия. След като Иран изстреля бараж от ракети срещу Израел, САЩ предприеха действия, за да спрат по-нататъшната ескалация на конфликта.

И въпреки че САЩ предоставят допълнителна политическа и военна подкрепа на Тайван, те настояват, че Тайпе не трябва да провокира Пекин, като предприема открити стъпки към официална политическа независимост от Китай.

Америка играе потенциално смъртоносна игра със своите противници, разполагайки избирателно военна сила с надеждата да предотврати избухването на по-широка война. Украйна се бори за собствената си свобода и независимост, но тя е и фронтовата линия в много по-голям конфликт, завършва Ракмън.