Доларът едва ли ще пострада при втори мандат на Тръмп

Доказателство за това колко далеч е стигнала тревогата за намаляването на глобалната роля на долара, е, че дори Лиз Тръс, която беше министър-председател на Обединеното кралство по-малко от седем седмици, го цитира като един от основните си страхове. От друга страна, като се има предвид липсата на разбиране от Тръс за финансовите пазари и осигуряването на стабилна валута, може да кажем също, че това е силно доказателство, че опасенията са неуместни, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Всъщност, въпреки че изглежда има нов кръг от опасения, че възходящият натиск върху цените, геополитическият риск и чуждестранните ангажименти на САЩ ще дръпнат валутата надолу и ще намалят глобалното ѝ влияние, засега няма много доказателства за това, казва още анализаторът. Според него доларът се "засилва напоследък", тъй като прогнозите за намаляване на лихвените проценти на Федералния резерв бяха потиснати в светлината на неочаквано високата инфлация.

"Това е нормална реакция на валутата спрямо очакваните лихвени диференциали. Ако имаше притеснения, че инфлацията в САЩ излиза извън контрол и разклаща доверието в паричната политика, бихме очаквали доларът да отслабва, а не да се засилва, а перспективите за американския растеж да са по-слаби, а не по-силни от тези в други икономики", пише Бийти.

В материала за FT се отбелязва още, че последните епизоди на засилен геополитически и финансов пазарен стрес показаха, че ролята на долара като безопасно убежище се е запазила, дори и когато щетите са самопричинени. Валутата дори поскъпна или поне запази курса си, когато Конгресът на САЩ заплаши да допусне дефолт по държавните облигации по време на кризите с тавана на дълга през 2021 г. и 2023 г.

Най-скорошното опасение е перспективата, обсъдена в материал на Politico, че евентуална нова администрация на Тръмп ще се опита чрез девалвация на долара да намали търговския дефицит, особено с Китай, в допълнение към митата, които наложи през първия му мандат. В действителност е малко вероятно възобновяването на валутните войни от 2000-те и 2010-те години да направи много за намаляване на дефицита на САЩ, нито да подкопае глобалната роля на долара в банковото финансиране, платежните системи и валутните резерви, оценява Алън Бийти.

Той припомня, че по време на първия мандат на Доналд Тръмп имаше няколко "половинчати опити" за натиск върху търговските партньори относно валутите. Администрацията му обвини Китай и Виетнам в манипулиране на техните валути - ходове, които имаха "приблизително нулевия ефект", който разумните хора прогнозираха. Белият дом тогава вмъкна раздел за валутни манипулации в пренаписаното споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико (Nafta), но тези две страни имат плаващи обменни курсове.

Доларът всъщност се засили като цяло по време на администрацията на Тръмп, отбелязва още авторът. Според теорията валутите трябва да се покачат в отговор на налагането на мита, тъй като номиналните обменни курсове се коригират, за да компенсират промяната в конкурентоспособността. "Макроикономическата политика в отворена икономика е трудна", коментира Бийти и цитира изследване на икономистите Оливие Жане и Чонгуон Сон от 2018-19 г., когато САЩ наложиха нови мита от средно 15 процента върху вноса от Китай. Тогава юанът се е обезценил със 7 на сто спрямо долара. Авторите предполагат, че митата на Тръмп са били отговорни за една пета от ефективното (т.е. търговско претеглено) поскъпване на долара и две трети от ефективния спад на юана по време на неговото управление.

"Преминаването към фокус за отслабване на валутата ще бъде трудно, особено ако Тръмп продължи да налага нови мита, които ще вдигнат обменния курс на долара. Освен ако той не поеме контрола над Федералния резерв и не му нареди да разхлаби паричната политика или да подкрепи широкомащабна валутна интервенция, няма много възможности за едностранно обезценяване", прогнозира още Бийти.

Според анализатора всяка молба на Тръмп за международно сътрудничество "ще бъде посрещната със смях" и припомня, че администрацията на Барак Обама, която имаше по много по-добра глобална репутация от тази на Тръмп, прекара години в искания пред МВФ и Г-20 други правителства да обещаят да намалят дисбалансите по текущите си сметки и да избягват конкурентни валутни девалвации. 

Възможно е, разбира се, администрацията на Тръмп да успее да удари икономиката и правителството на САЩ толкова силно, че окончателно да отслаби доверието в системата, крепяща долара, пише Бийти. Може би един наистина нефункциониращ Конгрес може действително да допусне дефолт по държавните облигации по време на криза с тавана на дълга, в който момент всички залози ще са провалени, макар че подобни събития обикновено изискват републикански Конгрес, който се опитва да упражни натиск върху демократическа администрация.

Според анализатора е наистина забележително как, с изключение на някои дребни двустранни сделки между други страни за избягване на финансовите санкции на САЩ, доларът остава стандартът за световните финансови системи, банки и резерви.

Инфлацията намалява по-бавно от очакваното. Това е управляемо предизвикателство за монетарната политика, а не цялостна криза за американската валута. Евентуална войнстваща администрация на Тръмп по отношение на обменния курс и митата няма да подкопае статута на долара. По-вероятно е тя да завърши като погрешно фокусирана администрация, която отново се занимава с политика, която изглежда не разбира, и тества валутата, която е наследила, но без да нарушава забележителната ѝ устойчивост, завършва Бийти.