Изборите поставят на изпитание проукраинската позиция на Хърватия

Хърватите гласуват на оспорвани парламентарни избори, насрочени от президента Зоран Миланович, който предизвика опасения в европейските столици дали още една страна членка на ЕС и НАТО не възприема проруска позиция, пише Financial Times.

Миланович, който е политик от левия спектър и преди време беше свързан със Социалдемократическата партия, разпусна хърватския парламент и предизвика предсрочните избори в сряда. Той предприе необичайната крачка, за да се бори за по-влиятелния премиерски пост.

Предизборната кампания беше наречена битка на „Кинг Конг срещу Годзила“ от германския мозъчен тръст Фондация „Фридрих Нойман“. Десноцентристкият премиер Андрей Пленкович нарече пламенния президент марионетка на Русия, а Миланович критикува премиера заради твърдения за копурция.

Пленкович заяви в неделя, че „Миланович тласка Хърватия към руския свят в момент, когато Русия опустошава Украйна от две години и половина“.

В унисон с изказвания на скептичните към Украйна ръководители на Унгария и Словакия Миланович заяви миналата седмица, че „конфликтът в Украйна не е наш конфликт“. Той допълни, че Пленкович „се опита да ни въвлече“ във войната на Русия чрез обучаване на украински войници. Планът беше блокиран от хърватския парламент.

Решението на президента да предизвика предсрочни избори и да се бори за премиерския пост променя политическите сметки в очакваната иначе лесна победа за Пленкович. Той е начело на страната като премиер от 2016 г. и изведе Хърватия до еврозоната и Шенгенското безвизово пространство.

Конституционният съд постанови, че Миланович трябва да се оттегли като президент, за да се бори за премиер на страната. Но той не се оттегли и продължи предизборната кампания, като обеща да напусне президентския пост, едва когато си осигури управляващо мнозинство.

След като първоначално подобряваха резултатите си в предизборните проучвания, социалдемократите вероятно ще останат на второ място след консервативния Хърватски демократичен съюз (ХДС) на Пленкович, сочат последните допитвания, публикувани в неделя. Според очакванията нито една партия няма да получи абсолютно мнозинство в 151-местния парламент на Хърватия и вероятно ще се стигне до сложни преговори за сформиране на коалиция.

Миланович, който според социологическите изследвания е най-популярният политик в страната, вече беше премиер в едно от малкото леви правителства преди десет години. ХДС, който изникна от националистическите сили, сформирани след разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век, управлява балканската страна в по-голямата част от последните 30 години.

Преди изборите за Европейски парламент през юни и президентските избори в Хърватия по-късно тази година предсрочните избори са смятани за показател за политическия климат в страната, която вероятно ще следва по-благосклонни към Русия политики при Миланович.

Той се противопостави на разширяването на НАТО, като нарече присъединяването на Финландия и Швеция „много опасна авантюра“ и „шарлатанство“. Той призова Запада да обмисли интересите на Русия в областта на сигурността и се обяви срещу участие на Хърватия в подсилването на източния фланг на НАТО.

От негова страна, правителството на Пленкович не успява да се отърси от обвиненията в корупция, след като редица министри напуснаха кабинета му през годините поради притеснения за корупция.

Ако Пленкович не успее да се върне на власт, десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) ще загуби гласове сред ръководителите, които подкрепят преизбиране на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Анализаторът от Фондация „Фридрих Нойман“ Душан Динич отбеляза, че в крайна сметка това „решение между двама алфа мъже... може да определи изхода не само от тези парламентарни избори, а и от европейските избори през юни и избора на председател [на Комисията] през декември“.