В края на миналата седмица президентът на Беларус Александър Лукашенко прекара два дни в Москва, разговаряйки с президента Владимир Путин. Според публикации в "Комерсант" за разлика от друг път, Лукашенко не еотседнал в хотел, а в резиденцията "Майендорф" (в която е живял Владимир Ленин).
В Кремъл Лукашенко озвучи предложение за преговори, които Москва отправя в последните месеци. Кремъл почти непрекъснато заявява, че е готов на разговори, но отчитайки "сегашната действителност", а в Украйна казват, че въпреки всички изявления, досега предложение за разговори не са получавали.
От стенограмата на разговора между Лукашенко и Путин, публикувана от пресслужбата на Кремъл, е видно, че двамата в подробности обсъждат документа, върху който работеха воюващите страни през пролетта на 2022 година. Путин отбелязва, че той е парафиран от украинската страна, но след това под натиск от Запада - не е изпълнен.
Украинската позиция е по-различна. Според участниците в преговорите целта на Киев в тези преговори е да печели време. Обсъжданите предложения на Москва са неприемливи и това е видно при съпоставянето на позициите на двете страни по въпросите - броя на армията и оръжията (до 85 хил. души и 342 танка), забрана за участие във военни блокове и съюзи, признаването на руския език за официален в институциите, включително и в Президентството. Тези точки бяха потвърдени от изтекли в медиите копия от договорите, а също и от показаните от руския президент документи по време на среща с африкански лидери.
Според оценки на анализатори целта е съвсем ясна - превръщането на Украйна в сателит на Русия с послушно правителство. В плановете на Кремъл страната все пак трябва да получи защита от гаранти - Китай , Франция, САЩ, Великобритания и Русия, но тяхната реакция би трябвало да е единна и координирана в случай на заплаха.
Лукашенко потвърждава, че е видял копието от договорите и поддържа усилията на Москва за мир. Той също повтаря тезата на Москва, че документите са парафирани (но не и ратифицирани - б.р.) и намеква, че украинците са се съгласили на отстъпки, добавяйки и че такива има и от руска страна.
Лукашенко неглижира и първата мирна конференция, която ще се проведе в Швейцария в средата на юни (в периода между 15 и 17 юни), на която се очакват представителите (засега неясно на какво ниво) на повече от 120 държави. Швейцария съобщи, че е обнадеждена от разговорите с Китай, но и че Русия няма да бъде поканена. "Може ли да има какъвто и да било мирен процес без Русия? Не може да има такъв мирен процес", обобщава той и допълва, че вероятно е за добро, че Москва не е поканена, за да слуша излишните коментари на 100 държави.
В разговор с журналистите Лукашенко е още по-категоричен - "имаме парафирани документи, да се върнем към тях и да седнем на масата за преговори".
"Моментът е много подходящ за Украйна и нейните попечители", казва той, цитиран от "Комерсант". На кореспондента на руското издание прави впечатление пламенната защита на Лукашенко по повод преговорния процес. Той много красноречиво убеждава на тази пресконференция, че мандатът на Володимир Зеленски изтича, подкрепата му пада (до 14%, но както посочва кореспондентът на "Комерсант" вероятно става въпрос за социологически проуцчвания в Беларус). Президентът на Беларус изразява и своите опасения, че подписвайки мирен договор след 21 май (докогато са пълномощията на Зеленски) следващият президент на Украйна може да реши, че те са подписани от нелегитимен пр езидент и войната да започне отново.
А и може пък Владимир Путин да откаже да подписва мирен договор с нелегитимен президент, подхвърли още Лукашенко.
По Конституция в Украйна не могат да бъдат провеждани избори в условията на извънредно военно положение. Този проблем може да бъде решен - Върховната Рада да отмени това положение временно, но тогава е налице друг сериозен проблем - може ли Украйна да защити сигурността на избирателите в условията на активни военни действия, както и да бъдат гарантирани избирателните права на воюващите на фронтовата линия. Русия проведе избори в окупираните територии като представителите на избирателните комисии разнасяха урните в кварталите, придружени от въоръжени руски военни - факт, който поставя под много сериозен въпрос за спазването на демократичността на процеса.
Президентът на Беларус признава пред журналистите, че страната му е "съагресор", но и че действията са в подкрепа на "братския украински народ", който не трябва да страда, и е категоричен, че никога не е обсъждал с Путин атаки срещу Европа.