Предположението, че Европа не може да се откаже от руския природен газ, допринесе много за възпрепятстването на способността на ЕС и САЩ да подкрепят Украйна от момента на анексирането на Крим от Москва през 2014 г. Първите месеци след инвазията на Русия от февруари 2022 г. не направиха много, за да опровергаят това допускане.
Въпреки че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща, че ЕС постепенно ще прекрати руския внос до 2027 г., нямаше санкции върху износа на руски газ до декември 2023 г. Окуражен, Владимир Путин нареди на държавния монополист "Газпром" да намали доставките от юни 2022 г., принуждавайки ЕС да въведе извънреден план за намаляване на потреблението на газ с 15 процента до март 2023 г.
Година по-късно ЕС приключи зимния сезон с рекорден обем складиран газ, пише за Financial Times Хелън Томпсън, професор по политическа икономия в Кеймбридж. Междувременно цените се върнаха на нивото преди покачването през втората половина на 2021 г.
Несъмнено Европа се възползва от късмета на две меки зими, за разлика от Япония, където няколко електроцентрали бяха затворени, за да се избегне недостиг на газ другаде. Голяма част от континента се отказа от тръбния руски газ и намали търсенето с една пета без нищо подобно на социалните и политически катаклизми, от които се страхуваха в европейските столици.
Зависимостта от газ не се оказа оръжието, което Путин предвиждаше в средата на 2010-те години, когато се опита да контролира Централна и Южна Европа чрез пренасочване на транзита от газопровода „Северен поток“ 2 под Балтийско море към „Турски поток“ под Черно море. За Русия устойчивостта на Европа е геополитическа катастрофа, тъй като, за разлика от петрола, "Газпром" не може да замени европейските си клиенти с азиатски. Находищата в Западен Сибир не могат да доставят втечнен природен газ (LNG) за износ и само Китай има тръбопровод в региона.
За Европа успехът отразява едновременно сила и слабост. Както способността на европейските компании да плащат по гарантирани нови договори, така и спот покупките от САЩ и Катар. Докато търсенето на развиващите се пазари в Азия спада поради повишенията на цените, европейските компании могат да плащат колкото трябва. Тук сравнението с Китай е поучително. През втората половина на 2021 г. скокът на китайския внос драстично повиши цените на LNG за европейските страни. Но когато Европа поиска много повече LNG през 2022 г., китайското търсене спадна. И въпреки че се възстанови миналата година, Китай все още е закупил по-малко, отколкото през 2021 г.
За разлика от това, намаляването на потреблението на газ предизвика индустриален шок в Европа. Германия, където са най-интензивните на газ отрасли в ЕС, отчете спад от 24 процента в промишленото потребление на суровината между 2021 г. и 2023 г. Сега производството за целия промишлен сектор в ЕС е намаляло през последните две тримесечия на миналата година. Производството на по-малко стоки с газ в ЕС има и геополитически последици: значителен обем от азотните торове, които влизат в Европа, идват от Русия.
Настоящата газова сигурност на Европа при по-ниско потребление разчита на американската победа над Русия в конкуренцията за европейския газов пазар. Това започна с шистовия бум, когато ЕС беше достатъчно богат, за да бъде основното място на надпреварата между двете световни енергийни суперсили. Сега Русия остана с Унгария, Австрия, Чехия и Словакия, а износът за всички, с изключение на Унгария, е застрашен в крайна сметка, от декември тази година, от транзита през Украйна.
Но масовото преминаване на Европа към LNG в свят, в който азиатските страни желаят да използват повече газ, неизменно отваря нов фронт в тази почти десетилетна конкуренция. САЩ запазват огромни предимства. През 2023 г. те бяха най-големият износител на LNG в света, като 80 процента от допълнителните доставки на пазара през миналата година дойдоха от техни пристанища. Въпреки това вносът на руски LNG в ЕС се е увеличил с 38 процента между 2021 г. и 2023 г., замествайки около 10 процента от загубените сибирски доставки с газ от Арктика.
Европа все още е изложена на руските амбиции. Администрацията на Байдън постави на пауза лицензите за нови проекти за износ на LNG. Това може да не продължи дълго: ограничението е подложено на правно оспорване в Луизиана от 16 щата и през април се оказа блокирано в Камарата на представителите на Конгреса във връзка с гласуването за военната помощ за Украйна.
Конфликтите около американския LNG отразяват факта, че способността на американските енергийни компании да изнасят винаги е предмет на оспорвана вътрешна политика. Докато разширяването на пазарите на петрол и газ е недвусмислена държавна политика за Путин, това не е така във Вашингтон. В последвалата несигурност ЕС получи само временен отдих от, а не лек за, геополитическите уязвимости, формирани от зависимостта му от вносен газ, завършва Томпсън.
05:28 | 15.04.24 г.
