Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за Българската народна банка, с които назначеният за служебен министър-председател да прекъсва пълномощията си, вместо да излиза в неплатен отпуск. Поправката, направена между първо и второ четене на внесения за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БНБ, беше внесен от Теменужка Петкова, Йордан Цонев, Анна Александрова и Хамид Хамид. Първото му гласуване беше на 29 март.
Спешните промени в законодателството се налагат, за да могат да се изчистят несъответствията в текстове, така че лицата, посочени за служебни премиери да могат да застанат начело на изпълнителната власт. Със заключителните разпоредби на измененията в Закона за БНБ се променят текстове от Закона за Сметната палата и Закона за омбудсмана, които дават право за прекъсване на пълномощията на избраните за служебен премиер.
Преди пленарното заседание депутатите от правна комисия приеха на второ четене промени в Закона за БНБ, с които назначеният за служебен министър-председател да прекъсва пълномощията си. Според финалните корекции управителят на БНБ, подуправителите, председателят на Сметната палата и неговите заместници, омбудсманът и неговите заместници ще могат да се завърнат на първоначалните си постове и да довършат мандатите си, след като приключат с евентуално служебното управление на властта.
Депутатите не гласуваха текстовете, с които се искаше ако някое от лицата поеме служебния кабинет, той или тя да излиза в неплатен отпуск.
При дебатите Петър Петров от „Възраждане" заяви, че с промените се прави неправомерен опит за съвместяване на длъжностите. Той посочи, че позициите на лицата, които могат да бъдат служебни премиер, са изборни и затова няма как, след като приключат с изпълнителната власт, да се върнат на старите си длъжности.
Депутатите от „Има такъв народ" смятат, че при промяна в законите трябва да се действа на същия принцип, по който депутати и висши магистрати стават министри. По думите на Тошко Йорданов правомощията на лицето, което е посочено за служебен премиер, трябва да бъдат прекратени от парламента и отново с решение на Народното събрание да бъде избран заместник.
Ивайло Вълчев напомни, че според европейското законодателство и Договора за функциониране на ЕС не може да се упражнява натиск върху законодателни органи и даде за пример Европейската централна банка.
В залата бяха отхвърлени предложенията за поправки – без да има решение на парламента лицето, ангажирано с управлението на изпълнителната власт, да се върне на първоначалното си позиция и времето му като премиер тече в срока на мандата му.
„С тези поправки давате ярък пример за това какво е конфликт на интереси. Представете си господин Главчев – служебен министър-председател, след това се връща в Сметната палата и като председател, по закон е длъжен да проверява собствения си Министерски съвет, себе си, министрите си и, да пише доклади дали те са изпълнявали закона, дали са нарушавали обществени поръчки, дали откраднали пари“, заяви от парламентарната трибуна лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Според Нинова промените в законите са „ярък пример за конфликт на интереси“, с който се рушат институциите у нас. Лидерът на БСП добави, че с нови грешки се замазват гафове в промяна в Конституцията, за които всички организации са имали негативно становище.
Новите текстове в Закона за БНБ ще влязат в сила с обнародването им в "Държавен вестник".