Ще гласуваш ли за мен, или защо избирателната активност е най-големият проблем за евроизборите

Предизборната кампания за Европейския парламент (ЕП) набира скорост. Избирателната активност обаче остава основен проблем за вота.

По време на последните избори през май 2019 г. висши фигури в ЕС отпразнуваха историческата активност — 50,7 процента от имащите право на глас са отишли до урните, което е най-високият процент на участие от над две десетилетия, пише Politico.

Манфред Вебер, ръководител на консервативната Европейска народна партия (ЕНП), коментира тогава, че резултатът показва „ясно укрепване на Европейския парламент“, което ще повиши „доверието и легитимността“ на институцията.

Това може да звучи като много шум за доста неблагоприятен резултат - в края на краищата почти половината от избирателите са си останали вкъщи, но има смисъл в светлината на дългогодишните проблеми с избирателната активност на европейските избори.

„Изборите през 2019 г. бяха повратна точка“, казва Филип Шулмайстер, директор кампании в Европейския парламент. „Това беше началото на промяна, която очаквам да продължи през 2024 г.“, допълва той.

Шулмайстер посочва, че събития като Brexit, миграционната криза и пондемията са накарали гласоподавателите да обърнат внимание на въздействието на ЕС върху тяхното ежедневие и на ползите от членството на тяхната страна в ЕС. „Посредством тези кризи хората научиха, че Европейският съюз – ако действаме заедно – може да даде резултат във времена, когато е необходимо“, добавя той.

„Разширява се дебатът в Европа как решенията на Съюза влияят върху ежедневния живот на хората. Стана почти невъзможно да се обсъжда почти всяка политика или политически въпрос без идеята за Европейския съюз и, следователно, Европейския парламент“, заключава той.

Избирателната активност в ЕС: Отдавнашен проблем

Ако през 2019 г. наистина е поставено началото на нова ера на европейско демократично участие, това ще е историческа промяна, но анализаторите са предпазливи. „Ръстът на избирателната активност през 2019 г. – както често се представя, ще бъде до голяма степен смекчен“, казва Камий Келбел, доцент по политически науки в Католическия университет в Лил.

Тя посочва, че избирателната активност намалява в осем държави, а някои от най-големите увеличения са в страни като Полша и Словакия, където избирателната активност исторически е била много ниска.

Избирателната активност намалява при всяко гласуване, проведено между 1979 г., когато гражданите на ЕС гласуват за първи път на изборите за Европейски парламент, и 2014 г., когато достига най-ниската си стойност за всички времена от 42,6%. Тези числа повдигат истински въпрос за легитимността на форум, представляващ близо 450 млн. души от 27 страни, който отговаря за приемането на законодателство за тяхното ежедневие - от селското стопанство до търговията и околната среда.

Реформите в договора на ЕС, които разшириха правомощията на събранието, трябваше да „направят парламента по-важен, следователно политиката на ЕС - по-видна, и в крайна сметка да увеличат избирателната активност“, казва Келбел. Вместо това „даването на повече власт на Европейския парламент доведе до по-малка активност“, коментира тя.

Причината? Макар правомощията на Европейския парламент да са се увеличили, мнозина все още не смятат, че гласуването няма значение. „Гражданите, политическите партии и медиите смятат европейските избори за по-маловажни от другите избори“, казва Келбел. „Залогът според тях е малък, така че има по-малко причини да отидете до урните“, добавя тя.

Според нея когато когато гражданите се мобилизират, те често го правят по национални, а не по европейски въпроси. Избирателите отиват до урните, за да „изпратят сигнал до националното си правителство“ или управляващата партия може да използва вота, за да докаже своята популярност.

Келбел отбелязва, че избирателната активност е по-ниска сред по-младите, по-социално лишените и по-малко образовани хора. Тя подчертава, че това е валидно за всякакви избори, но особено за тези за Европейски парламент. Тези групи се чувстват „извън играта“ поради предполагаемата им липса на компетентност.

„Мнозина възприемат ЕС като твърде далечен и твърде сложен“, заключава тя.

Шулмайстер твърди обаче, че по-високата активност при изборите през 2019 г. доказва, че Парламентът — и политиката на ЕС в по-широк план — започват да стават все по-актуални в очите на гражданите. Той признава обаче, че трябва да се положат по-големи усилия, за да се достигне до избирателите, които „стоят до оградата“ - тези, които знаят, че европейските избори са важни, но имат други причини да не гласуват.

Да направим така, че хората да ги е грижа

Дори ако гражданите на ЕС започнат да се интересуват повече от европейските избори, осведомеността за предстоящия вот все още не е широко разпространена. В декемврийска анкета, публикувана от Евробарометър, само 28 процента от анкетираните могат да идентифицират месеца и годината на предстоящия вот.

Все пак проучването заключава, че интересът към изборите нараства.

Камий Келбел казва, че един прост начин да се привлекат повече граждани към урните е промяната на националните изборни календари. Доказано е, че провеждането на национални избори в същия ден като гласуването за Европейския парламент например повишава избирателната активност.

Засега Белгия планира да проведе няколко вота в един ден. България също се запътва към такъв вариант.

Шулмайстер подчертава значението на изборите през юни като определящ въпрос за бъдещето на демокрацията в ЕС и извън блока. „Демократичните процеси са застрашени и това е така и на нашия континент“, казва той. „Гласуването на тези избори е нашият начин да защитим и подкрепим демокрацията“, заключава той.

Брюксел – отделна вселена

В отделна публикация Politico разказва за живота на Йозеф Фратл, 47-годишен безработен ром от ромския квартал в покрайнините на град Кошице, който за последно е гласувал „може би преди около 20 години“. Както повечето хора от квартала, той не планира да гласува на предстоящите европейски избори.

Само 137 от 4419 регистрирани гласоподаватели в този квартал са взели участие в изборите за ЕП през 2019 г. — избирателна активност от 3,1 процента.

Местните казват пред медията, че забелязват промени в последните години, подтикнати от новия кмет, който е от ромската общност – разчистени боклуци, на мястото на които се е появила детска площадка, видеонаблюдение, осветление и т.н. За повечето хора там обаче Брюксел е някаква далечна и непозната вселена.

Хората очакват незабавна промяна

Медията разговаря и с Мария Хоратова, която живее в тристайно жилище в същия квартал с шестте си деца и още четирима възрастни. Тя казва, че на всякакви избори хората отиват да гласуват с очакването, че за тях ще има незабавна промяна.

За да накараме хората да гласуват, „трябва да има пряка връзка с това „как това ще подобри жизнената ми ситуация“, добавя и кметът на квартала Марсел Шаня. Той казва, че е получил одобрение за финансиране на някои проекти за квартала от ЕС, но е изправен пред административни пречки.

Хора от ромския квартал казват, че политиците искат техните гласове, когато дойдат избори. През годините обаче проблемите на ромите в Словакия се обсъждат по-скоро с негативна конотация, а политици, вкл. и премиерът Роберт Фицо и негови приближени, демонстрират крайнодесни възгледи.

Според 53-годишният Юлиус Гази комунизмът е бил по-добър, защото хората са имали работа. В демокрацията, според него, дори изразяването на собствено мнение е невъзможно, защото то се потиска. Той заключава, че Словакия е страхотна страна за живеене, но само за бялото население.