Между 1980 г. и 2019 г. най-развитите страни в света приблизително утроиха реалните си разходи на глава от населението за детски надбавки, субсидирани грижи за деца, родителски отпуск и други политики в полза на семейството. В същото време обаче раждаемостта им спадна от 1,85 на 1,53 деца на жена, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.
В егалитарната Финландия, където са някои от най-благоприятстващите семейството политики в света, коефициентът на раждаемост е спаднал с една трета от 2010 г. насам. В Унгария, известна с нестандартните си плащания, насочени към увеличаване броя на бебетата на нацията, са се родили по-малко деца миналата година, откакто се води статистика. Междувременно в Южна Корея, символът на спадащата раждаемост, беше установено, че правителствената програма „Бонус за бебета“ е помагала основно на жени, които вече са планирали да имат деца.
Анализ сред всички богати страни показва, че нивата на раждаемост не са по-високи в тези, където грижите за децата са напълно субсидирани, отколкото в онези, където родителите плащат огромни такси - връзката между раждаемостта и общите разходи за политики, благоприятстващи семейството, е незначителна. Това често е учудващо, но не трябва. Може би не е изненадващо, че решението за създаване на деца, и колко точно, касае нещо много повече от парите.
Разбира се, политиките в подкрепа на семейството могат да имат и други положителни въздействия върху отделните хора и обществото. Те улесняват тези, които вече са избрали да имат деца, да съчетават семейството и работата. Те облекчават детската бедност. Но когато става дума за вдигане на раждаемостта, културата е много по-мощна от политиката, като често упражнява влиянието си няколко стъпки преди момента, в който разходите за грижи за деца могат да станат сериозно съображение.
Има редица различни, но свързани фактори, които играят роля. Първият е бързото нарастване на така нареченото „хеликоптерно родителство“. В книгата си от 2019 г. „Любов, пари и родителство: Как икономиката обяснява начина, по който отглеждаме децата си“ Матиас Дьопке и Фабрицио Зилиботи излагат теорията, че осъзнаването, че комфортният начин на живот е станал невъзможен за постигане без висококачествено образование, е предизвикало интензивна конкуренция за статус между родителите. Те се чувстват принудени да инвестират огромно количество време и усилия в оптимизиране възпитанието на децата си. Това може да е препятствало създаването на наследници.
През 1965 г. майките на малки деца в развитите страни прекарваха средно малко повече от час на ден в занимания с тях. До 2018 г. това време се е увеличило до три часа, а в Южна Корея наближава четири. Раждаемостта в Корея се срина до 0,72 деца на жена, докато във Франция, където родителството е много по-малко изискващо, раждаемостта се задържа и сега коефициентът ѝ е 1,80.
Вторият голям фактор е изместването на приоритетите за младите възрастни. През 1993 г. 61 процента от американците са казали, че раждането на деца е важно за пълноценния живот, но Pew Research сега констатира само 26 процента. Проучване миналата година от Лиман Стоун, икономист-демограф и старши сътрудник в канадския аналитичен център Cardus, показва, че конкуриращите се приоритети, които най-много подкопават раждаемостта сред младите жени, са желанието за израстване като личност и за съсредоточаване върху кариерата. Притесненията относно изискванията на хеликоптерното родителство също са нагоре в списъка със съображенията, докато разходите за грижи за деца са едва на 14-то място.
Но точно толкова важно, колкото всяка индивидуална загриженост, е безпокойството сред младите възрастни днес като цяло. Две допълнителни изследвания на Стоун показват, че колкото по-притеснена е една потенциална млада майка, толкова по-малко деца възнамерява да има. В съчетание с факта, че хората под 30 години в Западна Европа, Източна Азия и Англосферата са по-тревожни и стресирани от по-възрастните от тях, това може да тласне раждаемостта още по-ниско.
Накрая, и може би най-важно, делът на младите възрастни на запад, които живеят като двойка, намалява. Както пише социалният учен Алис Евънс, с все по-голямата възможност на жените да се издържат сами финансово, една традиционна причина за партньорството е ерозирана. Това помага да се обясни защо най-скорошната част от тенденцията за намаляване на раждаемостта се дължи не на хората, които решават да имат две деца вместо три, а на нарастването на дела, избиращи да нямат изобщо.
Раждаемостта в либералните развити страни изглежда изключително малко вероятно скоро да се върне към нивото на заместване (т.е. да покрива смъртността – бел. прев.) Ако все пак това се случи, то най-вероятно ще се дължи на широки социални и културни промени, а не на политики. Няма нищо лошо в това правителствата да въвеждат пакети в подкрепа на семейството по други причини, но ако се притесняват от застаряването и свиването на населението си, тогава те трябва да намерят други решения, завършва Бърн-Мърдок.
13:04 | 30.03.24 г.
