Председателят на НСИ обясни може ли да се манипулира инфлацията

Никога в историята на НСИ няма случай за доказана манипулация на данни. Това каза председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов пред депутатите в Народното събрание. Той беше изслушан от парламентарната трибуна по предложение на депутатите от „Възраждане“, които задаваха различни въпроси за това дали е възможно да се изкривяват статистическите данни, свързани с инфлацията, с оглед на приемането на страната в еврозоната.

„На 25 юни НСИ прави 144 години. За 144 години няма случай, в който НСИ да е направил такова нещо“, подчерта Атанасов. Той обясни пред депутатите начина, по който се изчисляват брутният вътрешен продукт (БВП) и инфлацията в страната, като отбеляза, че използваните теория и практика са утвърдени не само в България и ЕС, но и по света. Той посочи, че НСИ публикува и методологията, като стриктно следва регламента за изчисляване на хармонизирания индекс на потребителските цени, който се използва за измерване на инфлацията в България. Именно това той посочи като гаранция за прозрачност.

Ако някой се опита да окаже натиск върху НСИ и да промени каквито и да е данни, аз ще съм първият човек, който ще си подаде оставката, каза председателят на НСИ.

Ние сме подложени на ежемесечни проверки – всяка проверка, инфлацията включително, се проверява детайлно от Евростат, обясни Атанасов, като допълни, че данните не се публикуват на сайта на Евростат, преди да се проверят.

През есента в България ще има мисия на Евростат, посветена само на инфлацията – как се измерва тя, колко е точна публикуваната информация и дали има някакви отклонения, обясни той. Атанас Атанасов посочи, че от вчера има и нова мисия на ОИСР в НСИ, която проверява статистическите данни във връзка с присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Той подчерта, че НСИ е обект на проверка не само от страна на Евростат, ОИСР, но и на ООН и на редица други международни организации.

„НСИ няма да си позволи да публикува каквито и да е данни, без да е сигурно в качеството им, още повече за чувствителни данни, каквито са данните за инфлацията в България“, каза той.

Абсолютно отричам да е оказван натиск върху мен да променям данни в каквато и да е била област, още по-малко в областта на инфлацията, подчерта Атанасов.

Манипулира ли се потребителската кошница?

На въпрос от страна на „Възраждане“ дали данните за инфлацията могат да се манипулират чрез стоките в потребителската кошница, Атанасов отговори с подробно обяснение как се определя съставът ѝ и по какъв начин статистическият институт подхожда към цените.

Той подчерта, че от няколко месеца НСИ прави двойна проверка на цените – от една страна, самите вериги подават информация, а от друга - анкетьори на НСИ на място във веригите записват точните цени, на които се продават съответните стоки, за да бъде изчислена инфлацията.

Ако една стока не си променя цената, но си променя качеството, значи имаме инфлация, каза Атанасов и с това обори твърдението, че стойностите се манипулират чрез замяна на стоки с по-ниска цена. Председателят на НСИ подчерта, че няма как да има манипулация с плаваща кошница, защото в България тя е фиксирана в рамките на всяка една година и от началото до края ѝ съставът не се променя.

По думите на Атанасов структурата на потребителската кошница се определя веднъж годишно и се предоставя на Евростат. Тя се преценява на база на изследване за наблюдение на домакинските бюджети. Всяко домакинство потребява различни видове стоки, но няма как по-скъпи стоки да бъдат заменяни с по-евтини, обясни той. Атанасов уточни и че теглата на стоките не се променят, защото се определят на база стойностите, които домакинствата определят.

Срокове за изчисляване на БВП и дефицит

„НСИ не прави прогнози с изключение на демографски такива. НСИ нито прогнозира каква ще е инфлацията, нито прогнозира какъв ще бъде БВП“ – така Атанасов отговори на въпрос на Румен Гечев (БСП за България). Той посочи, че Националният статистически институт няма как да прави прогнози, защото ще бъде обвинен, че получава инфлацията, която прогнозира.

Той обясни, че БВП на България за 2023 г. ще бъде ясен в първите дни на октомври – след като са обработени фирмените отчети за изминалата година. Тъй като срокът е достатъчно голям, за да могат да се вземат някакви управленски решения, междувременно излизат различни оценки на БВП, първата от които – още през януари, обясни Атанасов. Окончателните данни за дефицита ще бъдат публикувани на 22 октомври, след като е ясно какъв е брутният вътрешен продукт, а предварителни данни ще има на 22 април тази година.

Относно дефицита, по предварителни данни на МФ е около 2,2% при необходими 3%. Какви ще бъдат данните на НСИ – не мога да кажа предварително, трябва да изчакаме 22 април, когато всички държави в ЕС едновременно ще публикуват съотношението на дълга към БВП, каза още той.