Европейските производители изглежда се оказват в перфектната буря. Едва ли минава ден без оплакване от прекомерно регулиране, китайска конкуренция или неспособността на ЕС да отговори на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на САЩ. В резултат на всичко това е недоволството на европейските бизнеси, че регулаторите ги спъват, вместо да ги защитават.
Но недостатъкът на корпоративна Европа може да идва от политики, които не стигат достатъчно далеч, а не от такива, които стигат твърде далеч, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.
Вземете автомобилната индустрия. Европейските производители се притесняват, че не могат да се конкурират със субсидираните китайски електрически превозни средства на собствения си пазар. Те скоро ще имат още нещо, от което да се оплакват: стоманата и алуминият ще станат значително по-скъпи в ЕС, отколкото другаде, като се има предвид, че блокът постепенно въвежда своя „Коригиращ механизъм за въглеродните граници“ (CBAM), данък върху въглеродното съдържание на определени вносни материали.
CBAM сам по себе си е стимул за иновативно производство. В сегашния си вид той ще осигури пазар на ЕС за нисковъглеродна стомана и алуминий, цимент, торове, водород и електричество. Усилията, които компаниите от ЕС полагат в областта на екологичната стомана например, биха ги направили конкурентни на местната „мръсна“ стомана предвид високия вътрешен въглероден данък на ЕС, но биха били подбити от въглеродно-интензивния внос при липсата на граничен данък, свързан с вредните емисии.
Но чрез създаването на пазар за нисковъглеродни продукти в тези сектори, CBAM подкопава и пазара на продукти от ЕС, които използват тези материали като суровини, като например колите. Макар че CBAM защитава равните условия за европейските производители на зелена стомана и алуминий, производителите надолу по веригата не получават такава защита от внос, произведен със суровини или енергия с интензивни въглеродни емисии. Това, за което индустрия като автомобилостроенето трябва да настоява следователно, е да се разшири обхватът на CBAM.
Тази икономическа логика означава, че CBAM е политически неустойчив в сегашната си форма. След като последиците от него се усетят, политиците ще бъдат изправени пред огромен и легитимен натиск да елиминират щетите откъм конкурентност, нанесени на производителите надолу по веригата, като тези на автомобили. В този момент разширяването на CBAM към повече сектори ще бъде по-добра политика от обръщането му.
CBAM е пример за по-широка европейска тенденция за обвързване на достъпа до пазара с производствените методи. В скорошни споразумения със свои търговски партньори ЕС се стреми към ограничения, свързани с околната среда, условията на труд и хуманното отношение към животните. Съюзът приема вътрешни закони, които на практика ограничават вноса на стоки, произведени по различни неприемливи начини - от нарушения на правата на човека до обезлесяване.
Възникват обвинения в протекционизъм и ценностен империализъм. Но нежеланието да се консумира продукт, произведен от поробени хора, или чрез жестокост към животни, или пък с прекомерни въглеродни емисии, само по себе си не е нито империализъм, нито протекционизъм - стига това да са истинските мотиви, а не прикритие за съпротивата срещу чужди стоки. Ако наистина се поддържат, такива преференции просто означават, че конвенционалните аргументи за свободна търговия може да не са приложими в някои случаи.
Вниманието към методите на производство, а не само към физическите характеристики на самия продукт, е нещо ново. Такава е и произтичащата от това регулация, която разстройва европейския бизнес. Но харесвате ви или не, ще има още по-голяма регулация на търговията с продукти, произведени по неприемливи методи.
Една от причините са по-загрижените потребители. Онези, които в миналото може би не са се интересували, че дрехите им са произведени чрез принудителен труд или че диамантът на пръстена им е бил добит във военна зона, сега го правят. Друга причина е, че повече производители от ЕС ще възприемат отношението, което препоръчах по-горе, пише авторът: ако техните производствени методи ще поддържат високи стандарти, същото трябва да се случи и с тези на техните конкуренти, продаващи в блока. Трета е нарастването на търговията с услуги и вградената обработка на данни в стоките, при които „продуктите“ и „методите на производство“ не са ясно отделени.
Европейците не са съвсем сами в това ново вмешателско регулаторно отношение. Калифорния успешно забрани продажбата на така нареченото неетично свинско месо, дори от други американски щати, от съображения за хуманно отношение към животните. Но ЕС ще го въведе като стандартна практика - ако реши.
Всичко това може да доведе до по-малко търговия, но и до по-малко търговия с продукти, чиято стойност досега зависеше от укриването на това, което се търгува. А и европейските износители може да открият, че не могат да се конкурират другаде; ако е така, това просто ще разшири добрата европейска традиция на конкуренция чрез качество. ЕС ще бъде обвинен в империализъм. Но няма да принуди другите да правят това, което той прави, а просто ще настоява да се реши какво може да се продава на вътрешния му пазар. По-добрата дума за това е суверенитет, завършва Сандбу.