Надигащи се световни икономически сили като Индия и Индонезия преодоляха турбуленцията от последните години и получават огромни похвали за своя успех. Сега много от най-закъсалите икономики в развиващия се свят също се реформират по пътя към възстановяването и пазарите започват да ги възнаграждават за това, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.
Тук влизат най-вече Турция, Аржентина, Египет, Нигерия и Кения, които имат известна тежест в групата. Тези реформиращи се страни са сред 40-те най-големи развиващи се икономики, така че тяхната трансформация засилва глобалното икономическо възстановяване.
Ударени от висока инфлация, дълг и дефицити, валутните им резерви се топяха, когато глобалните лихвени проценти се повишиха рязко през 2022 г. Тъй като по-високите разходи по заемите вкараха дълговете им в още по-голямо затруднение, те нямаха друг избор, освен да се променят. Техните лидери – които в Аржентина, Кения и Нигерия бяха новоизбрани такива с мандат за реформи – не казват това на глас, но плановете им са като от силно заклеймявания Вашингтонски консенсус. Бюджетната дисциплина и съобразяването с пазарните сили са единствените избори за политики, които работят, когато една страна остане без пари.
Петте реформиращи се държави все още са предимно недооценени. Само преди година те имаха дефицити от над 5 процента от брутния вътрешен продукт. Техните нива на инфлация бяха средно между 50 и 100%, а в Аржентина - над 200 процента. Инвеститорите или искаха огромна премия, за да държат техните държавни облигации, повишавайки доходността до 15 процентни пункта над американските ДЦК, или ги отбягваха. Ако псевдонимите в областта на развиващите се пазари все още бяха на мода, тези икономики щяха да бъдат наречени „крехката петорка“ на това десетилетие.
С изтичането на капитал техните валутни резерви достигнаха нови дъна, като най-големите спадове бяха от една трета. Отначало правителствата устояваха на този натиск, опитвайки се да стабилизират валутите чрез контрол. Това само тласна инвеститорите към черните пазари, където петте валути се търгуваха средно с 45% под официалния обменен курс.
После дойде обратът. Затруднените страни започнаха да осъзнават пазарните реалности, най-скоро в Египет при Абдел Фатах ал-Сиси. След като беше на власт десетилетие, той обяви последните си реформи миналия месец. Неговият режим предприе стъпки за намаляване на дефицита чрез съкращаване на разходите за нови мега проекти. Взеха се мерки за стабилизиране на местната валута чрез вдигане на лихвите, за да се победи инфлацията, и оставянето ѝ да плава свободно, което елиминира черноборсаджиите.
Ако това звучи като ортодоксия на Вашингтонския консенсус, то е защото е така. Египет се реформира отчасти, за да изпълни условията за получаване на финансова помощ от защитниците на консенсуса, включително МВФ и Световната банка. Същото важи и за Кения и Аржентина, които по много показатели бяха потънали по-дълбоко от останалите в групата: Буенос Айрес трябваше да плаща рекордна премия по своите облигации и допусна най-голямата отстъпка от официалния курс в стойността на своята валута на черния пазар.
В отговор Аржентина стана най-агресивният реформатор. Миналия ноември беше избран нов президент: Хавиер Милей - популист, който обеща да „играе резачката" за справяне с икономическия хаос в страната си. Той девалвира песото с повече от 50%, съкрати наполовина броя на министерствата до девет, намали заплатите в администрацията и премахна частните самолети и други официални привилегии, като същевременно приватизира стотици държавни компании. През януари бюджетът излезе на излишък в страна, която е нямала дефицит само в десет години от 1900 г. насам.
Дори страните, които не потърсиха международна помощ - Турция и Нигерия - бяха принудени да премислят. Турция под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, някога най-малко вероятната да се реформира, нае сериозни технократи, които повишиха лихвените проценти с повече от 35 процентни пункта и ограничават прекомерния кредитен растеж.
Сега капиталът започва да се връща към петте реформиращи се страни. Преките чуждестранни инвестиции, които отслабват в световен мащаб, при тях са необичайно устойчиви. Премиите по облигациите им са паднали с поне 40 процента от върховете си. Аржентинските акции се повишиха рязко в очакване на президентството на Милей и се повишиха с още 60% в доларово изражение, откакто той встъпи в длъжност. На черния пазар валутните отстъпки спрямо официалния курс изчезнаха в Нигерия и почти в Египет. Финансовият живот започва да изглежда по-нормален.
Това не гарантира светло бъдеще. Държавите често се реформират по време на кризи и след това се връщат към старите си навици, когато бурите отминат. Избягването на този цикъл изисква лидерство, което осъзнава необходимостта от избягване на рецидиви и се ангажира с продължаване на реформите. Твърде рано е да се каже, че някоя от възстановяващите се страни върви по този път. Но засега те биват ремонтирани и това прави световната икономика по-малко крехка, завършва Шарма.