Какво следва за опозицията в Русия след смъртта на Навални?

В нощта, когато отпразнува продължаването на управлението си поне до 2030 г., руският президент Владимир Путин направи нещо много необичайно – за първи път спомена името на Алексей Навални на публично място, пише Ройтерс.

В отговор на въпрос на американски журналист, след като резултатите от изборите в Русия му дадоха убедителна победа в неделя, Путин определи смъртта на Навални в наказателна колония в Арктика миналия месец като „тъжно събитие“.

Думите му възмутиха поддръжниците на покойния лидер на опозицията, които ги нарекоха цинични и мерзки.

Докато Навални беше жив, Кремъл избягваше да споменава името му, за да намали политическото му значение. Сега тази тактика вече не е необходима. Предизвикателството за движението на Навални е да покаже, че остава силно без него.

Два пъти за по-малко от пет седмици след смъртта му то доказа, че все още може да мобилизира хора да излязат на улиците – първо за погребението на Навални на 1 март в Москва, а после за протест в изборния ден, където хората бяха призовани да излязат масово на обяд и да гласуват срещу Путин или да повредят избирателните бюлетини.

Хиляди хора се отзоваха на призива в Москва и в други големи градове. „Доказахме на себе си и на останалите, че Путин не е нашият президент“, заяви вдовицата на Навални Юлия, след като поздрави протестиращите при появата си на подобен протест в Берлин в неделя.

Но в цяла Русия, която е с население от 143 млн. души, събитието „Обяд срещу Путин“ беше относително скромно.

„Хората все още са готови да направят тези публични символични жестове, но мащабът им е много ограничен“, коментира Найджъл Гоулд-Дейвис, специалист по Русия в International Institute for Strategic Studies.

Акцията беше безопасен, законен начин за „запазване на пламъка“ на хората, които се противопоставят на Путин, чрез нея те показаха един на друг, че не са сами, допълва той. Но тя бледнееше пред масовите протести, които обхванаха Украйна след изборите през 2004 г. и Беларус през 2020 г., както и големите протести срещу Путин в Москва през 2011-2012 г.

Нови демонстрации не са планирани. Властите смазват сурово неразрешени събирания, особено от началото на войната в Украйна, и протестиращите могат да очакват много по-твърд отговор на полицията, отколкото при специалните обстоятелства около погребението на Навални и в изборния ден, когато хората се редяха на опашка, за да упражнят законното си право на глас.

Дълъг път

Навални далеч не беше единствената значима фигура на опозицията, но фактът, че оцеля при опит за отравяне, беше лекуван в чужбина и все пак избра да се завърне в Русия и да влезе в затвора, му придава специално значение за мнозина. Други добре известни критици на Путин като бившия петролен магнат Михаил Ходорковски и бившия шампион по шахмат Гари Каспаров живеят извън Русия от години.

Сега екипът на Навални се готви за дълга битка в момент, когато 71-годишният Путин се подготвя за началото на петия си мандат. Във видео в YouTube Юлия Навалная призова хората да възприемат формулата на съпруга ѝ „борба срещу режима 15 минути на ден“.

„Всеки ден отделяйте най-малко 15 минути да пишете няколко реда, да поговорите с някого, да убедите някого и в крайна сметка да преодолеете собствения си страх. Не се отказвайте от работата, защото тя няма да доведе до непосредствени резултати, а бъдете търпеливи и продължете напред. Аз определено имам достатъчно търпение“, коментира тя.

Атакуващата линия на Кремъл вече е ясна – да използва факта, че Навалная е извън Русия като доказателство, че е недосегаема. Прокремълски медии я подложиха и на лично очерняне заради вида и действията ѝ след смъртта на съпруга ѝ.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви пред репортери тази седмица, че тя е пример за хора, които са загубили руските си корени и „са престанали да усещат пулса на собствената си страна“.

Иван Фомин, анализатор от Center for European Policy Analysis, казва, че е важно опозицията извън Русия да се свърже с „появяващите се лидери на мнение“ в страната, например с групите на съпруги и майки, които искат завръщането на мобилизирани войници от фронтовите линии на войната в Украйна, чийто глас се чува все повече.

Опозицията трябва да избегне опасността да бъде „изолирана в балона си в изгнание“ и да запази връзки с хората, които все още са в Русия, отбелязва Фомин.

Бившият помощник на Навални Леонид Волков каза, че движението се опитва „да не се превърне в емигрантска организация“ и да остане съсредоточено върху вътрешния дневен ред вместо върху проблеми на руснаците в чужбина като трудно откриване на банкови сметки на Запад.

„Влагаме много усилия, за да останем значими“, заяви той в интервю този месец.

Организацията на Навални „Антикорупционен фонд“ има около 140 служители и работи по около 20 проекта, включително разследване, чрез което цели да покаже, че Навални е бил убит в затвора и да посочи имената на убийците му.

Кремъл отрича държавата да е замесена в смъртта му.

Каква опозиция?

Показвайки рисковете пред представители на опозицията извън границите на Русия, Волков бе нападнат с чук в литовската столица Вилнюс часове след като говори пред Ройтерс миналата седмица.

В днешна Русия е неуместно дори да се говори за „опозиция“, коментира Владимир Кара-Мурза, историк, журналист и политик, който излежава 25-годишна присъда за държавна измяна, но успя да изпрати писмени отговори за публикация на независимия новинарски сайт "Медуза".

Опозиция е „термин от демократичен живот“ – опозицията седи в парламентите, участва в избори и говори в телевизионни дебати. Всички основни опоненти на Путин са убити или са в затвора, или в чужбина, допълва той.

Запитан какво могат да направят обикновените хора в сегашното положение, Кара-Мурза цитира статия от 1974 г. на писателя Александър Солженицин, който прекара години в съветски трудови лагери. Статията е озаглавена „Да не живеем в лъжа“.

Отговорът му подкрепя мнението на някои анализатори, които все повече правят паралели между опонентите на Путин днес и самотните дисиденти, които говореха срещу съветските репресии, давайки пример за надежда на останалите въпреки сигурната загуба на кариерата и свободата си.

„Препрочетете този текст [на Солженицин], всяка дума е удивително уместна днес. Защото въпреки всички различия, режимите тогава и сега имат едни и същи взаимносвързани основи – лъжи и насилие“, пише Кара-Мурза.

Той отбелязва, че истинската борба на Путин не е с опозицията, а с бъдещето. „Невъзможно е да спреш бъдещето. Русия определено ще стане демокрация, онази „нормална европейска страна“, за която Алексей Навални обичаше да говори“.