Когато антиислямско настроеният Хеерт Вилдерс си спечели най-много гласове на изборите в Нидерландия миналата година, постижението му бе възприето като предвестник за това как крайна десница може да сграбчи властта в Европа, пише Financial Times.
Четири месеца по-късно обаче той остава изолиран, а основните партии в Нидерландия се обединяват, за да принудят неговата „Партия на свободата“ да се откаже от премиерския пост като цена за присъединяване към коалиционно правителство.
„Обичта към страната ми... е по-важна от поста ми“, каза Вилдерс, признавайки поражението си миналата седмица.
Из Европейския съюз (ЕС) избирателите все повече гласуват за ултранационалистически, архиконсервативни и ксенофобски партии. Самата европейска демокрация е изправена пред лакмусов тест през юни, когато във всички 27 страни членки ще се проведат избори за Европейски парламент.
Експериментът в Нидерландия обаче подчертава една от трайните характеристики на сложната и фрагментирана демократична система на Европа: спечелването на гласове не е същото като спечелването на власт.
В Португалия най-големите основни партии са готови да оставят настрани различията си, за да не позволят на крайнодясната партия Chega да се присъедини към управляваща коалиция, след като стана третата по сила партия на парламентарните избори по-рано този месец. Лидерът на Chega Андре Вентура осъди санитарния кордон, формиращ се около него, и каза, че то лишава гласоподавателите от правата им.
Подобен пакт на основните групи вероятно ще бъде сключен в Европейския парламент (ЕП) през юни, за да се изключат най-крайните законодатели и групи от ключови постове, които влияят на новите закони на блока, казват негови представители.
Социологическите проучвания показват, че както „Партията на свободата“ на Вилдерс, така и Chega може да бъдат част от една от най-големите групи в следващия европарламент: „Идентичност и демокрация“, която се доминира от „Национален сбор“ на Марин льо Пен.
Това засилва перспективата дясната фракция да се превърне в „толкова голям блок в Европейския парламент, че ще бъде трудно да бъдат пренебрегвани при приемането на политики“, казва Саймън Хикс, професор по политика на ЕС в European University Institute във Флоренция.
Негово проучване, публикувано миналия месец, прогнозира, че „Идентичност и демокрация“ може да скочи до трето място пред централнолибералната група Renew, водена от партията на Еманюел Макрон.
„Идентичност и демокрация“ е следвана плътно от Европейските консерватори и реформисти (ECR), група, водена от дясната партия на италианския премиер Джорджа Мелони „Италиански братя“. ECR може да се нареди на четвърто или пето място в зависимост от променящите се позиции, по-специално при партията „Фидес“ на унгарския Виктор Орбан.
С прогнозирани 183 евродепутати от общо 720 в следващия Европарламент, доминираната от Льо Пен група и водената от Мелони ECR може да притежават значителна власт – но фактът, че са разделени на две фракции, размива влиянието им.
„Влиянието и въздействието в Европейския парламент не зависи от числата, а от това колко последователна и сплотена е политическата ти група“, коментира Муджтаба Рахман от консултантската група Eurasia Group. “Проблемът на крайната десница е, че е фундаментално разделена и това ще подкопае способността ѝ да проектира власт в Брюксел“.
Макар че са съгласни за нуждата да се намали миграцията и да се премахнат политиките по климатичните промени, има остри различия около подкрепата за Киев и насочването на блока срещу Русия, след като тя нахлу в Украйна. „Идентичност и демокрация“ обикновено настоява за мир, поради което критиците ги определят като симпатизиращи на Кремъл, докато ECR, сред членовете на която е полската партия „Право и справедливост“ (PiS), се ангажира с победа на Украйна.
Финландската партия, която в момента е в управляващата коалиция в Хелзинки, миналата година напусна „Идентичност и демокрация“ заради позицията ѝ около Русия и се присъедини към ECR.
Повече партии и отделни законодатели вероятно ще сменят страните след вота през юни – и идеологията е само един фактор за това. В текущия парламент, избран през 2019 г., центристките групи включиха по-малката „Европейски консерватори и реформисти“ в законодателната работа, като същевременно избягваха по-голямата „Идентичност и демокрация“.
Вътрешните борби в „Идентичност и демокрация“ също може да притъпят амбициите ѝ. През януари Льо Пен постави под въпрос дали крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), която в момент е член, ще остане в групата, след като стана ясно, че е провела тайни срещи с екстремисти, обсъждайки масова депортация – разкритие, което доведе до масови протести и призиви германските власти да забранят партията.
Оттогава „Национален сбор“ заяви, че всичко зависи от курса на партията. „Докато програмата им не се променя по начини, които не можем да приемем, тогава ще останат наши съюзници“, каза Александър Лубе, френски депутат от „Национален сбор“, управляващ кампанията за евроизборите.
Въпреки това дезертьор от AfD казва, че партията може да се превърне в срам за Льо Пен. Ларс Патрик Берг, който сега е член на ECR, казва, че германската партия е пълна с екстремисти, които „ще бъдат изхвърлени от парламентарната зала“ заради поведението им.
„Нещата са много непостоянни. Може дори да има нова политическа група отдясно“ около Льо Пен, казва той.
Много ще зависи и от Орбан. Неговата партия „Фидес“, която се очаква да спечели 14 места, говори за присъединяване към ECR след изборите. Това може да издигне групата на трето място, измествайки „Идентичност и демокрация“. Неговите проруски възгледи обаче биха могли да прогонят някои членове на ECR, включително от полската „Право и справедливост“.
Карло Фиданца, лидер на делегацията на „Италиански братя“, която ще бъде най-голямата в ECR след изборите, казва, че Мелони вижда ролята си като опит да помогне за преодоляване на пропастта между Брюксел и Будапеща.
„Целта е да се опитаме да ги държим близо и [Орбан] да не се противопоставя толкова, когато се опитват да вземат решения за бъдещето на Европа“, каза Фиданца.
12:16 | 12.06.24 г.
