„Алфа Рисърч“: 39% от българите са недоволни от начина, по който се управлява ЕС

Европейската принадлежност на страната ни от страна на българите не се поставя под съмнение - около 60% от тях запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Това сочат резултатите от проучване на „Алфа Рисърч“ за оценките към ЕС и нагласите към предстоящите избори за Европейски парламент, проведено в периода 1-7 март.

Поради неуспеха на България обаче да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до ядрото от държави на ЕС, както и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. Само 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% – само донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени.

Най-одобрявани са онези европейски политики, които дават на хората у нас шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а най-критични оценки получават онези, които се прилагат или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище, става ясно от изследването на нагласите. Сред най-позитивно възприеманите е възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следват удовлетвореността от възможностите за работа в страни членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%). 

Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения – по около 30 на сто.

Зелената сделка и помощта за Украйна

Европейските политики в три важни направления обаче се сблъскват с противоречиви обществените реакции. Зеленият преход се посреща положително от 34% от анкетираните, докато 42% са с негативно отношение, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем. Сред другите спорни политики е европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи) и политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).

Най-отрицателно настроени са българите към онези европейски политики, които срещат негативен отзвук и в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение, и увеличаването на правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.

Нагласи към евровота

От „Алфа Рисърч“ уточняват, че е много рано да се говори за конкретни прогнози с оглед на това, че не е ясна нито кондицията на партиите след три месеца (евроизборите са в началото на юни), нито ще има ли нови играчи. Въпреки това резултатите от изследването ясно показват, че е налице различна логика на мобилизация и гласуване на национални и европейски избори, която внася съществени нюанси в съотношението между тежестта на политическите сили.

Въпреки че в личен план българите виждат ползи от членството в ЕС, за 17 години те не успяват да се убедят, че от техния глас зависи как ще функционира Европейския съюз и в каква Европа ще живеем, отчитат социолозите. Затова не е учудващо, че избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна от всички други избори.

На предстоящия вот твърда готовност да гласуват заявяват не повече от една трета от анкетираните. Ако тази тенденция се запази, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил само на частичните избори за евродепутати през 2007 г.

Въпросът как противоречивите нагласи към политиките на ЕС и слабата мотивация за участие в изборите се отразяват върху електоралните предпочитания мобилизира най-силно двете крайни групи в обществото – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици.  Вследствие на това ПП-ДБ повишават своя резултат от хипотетични национални избори (до 19,9%) и скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2,7 пункта, които събират 22,6% от вота на гласуващите. „Възраждане“, подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13,2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8,9%) и ДПС (8,4% - чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).