Вторият мандат на Байдън зависи от консерватизма му

През 1962 г., произнасяйки силна реч, тогавашният лидер на британската Лейбъристка партия получава обезкуражителна оценка от съпругата си. „Радват ти се неправилните хора“. Тя има предвид левицата. Това, което ентусиазира нея, далеч не е било сигурно, че ще ентусиазира по-широкия електорат, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гaнеш.

Колкото и гладка и енергична да беше речта на Джо Байдън за състоянието на Съюза наскоро, тя бе аплодирана (и все още е) от неправилните хора. Ако щастието на отдадените демократи, към които беше насочена речта, отвлича вниманието на американския президент от колебаещите се гласоподаватели, които решават изборите, събитието ще се запомни като пирова победа.

За да спечели втори мандат, Байдън трябва да направи това, което е правил в продължение на 50 години, с изключение на решаващите последни няколко: да се еманципира от партията си. Умерените и аполитични избиратели, които му гласуваха доверие през 2020 г., трябва да знаят, че той е техен, а не на левицата.

Това означава, наред с други неща, да харчи по-малко. Демократите все още се съмняват, че фискалната разточителност на Байдън е политически проблем, така че си струва да разгледаме въпроса. В края на лятото на 2021 г. за първи път повечето американци не одобряваха Байдън, отколкото обратното, и оттогава не са променили мнението си. Какво се случи? Хаотичното изтегляне от Афганистан беше най-скорошното събитие. Но малко хора все още се сещат за това, а и външната политика обикновено не определя изборите в САЩ.

По-вероятният виновник е инфлацията. Тя скочи онази пролет. Сега тя се забавя, но това означава просто по-бавен ръст на цените: натрупаните повишения от последните години не са изчезнали. Байдън отговаря повече за инфлацията от други световни лидери, тъй като прокара някои астрономически разходни законопроекти въпреки предупрежденията (не само отдясно), че ще прегрее икономиката.

Въпреки че демократите продължават да обсъждат липсата на популярност на президента, сякаш това е някаква вечна загадка, инфлацията е в нейното ядро. Имиграцията, някои погрешни външнополитически преценки и очевидната немощ на самия Байдън усложниха, но не създадоха първия и все още най-сериозен проблем на администрацията му, който е усещането за икономическо безразсъдство. В нация, която е разделена 50 на 50 по толкова много теми, избирателите предпочитат Тръмп пред Байдън по въпроса за инфлацията с преднина от 14 процентни пункта.

Байдън не може да компенсира разточителността от 2021 г. Но може да обещае, че вторият му мандат ще бъде по-предпазлив и ако републиканците в Конгреса изобщо съдействат, такъв на активно фискално съкращаване в дългосрочен план. Той трябва да каже на демократите да не очакват нов кръг от неговата икономическа революция с големи разходи, за която обществените предпочитания и практическата нужда никога не са били толкова категорични. Този път не е заложена само инфлацията, а устойчивостта на федералните финанси. (Около 57 процента от американците, според Pew Research, са посочили намаляването на бюджетния дефицит като приоритет през 2023 г., което е повече от тези, посочили имиграцията.)

Всичко това обаче ще разгневи партията му и няма признаци, че Байдън е готов дори интелектуално да я разбуни. Ако се вярва на речта му за състоянието на Съюза, основният източник на проблема с издръжката на живота е алчността на бизнеса, а отговорът е вълна от интервенции срещу него на етапа на определяне на цените. Вероятно американците нямат представа, че през последните години се провеждаше макроикономически експеримент, включващ субсидии и фискални трансфери, с резултати, които в най-добрия случай са спорни. Колкото и благородно да е да попречите на производителите на храни да намаляват грамажа, като същевременно запазват цената, това заобикаля проблема.

Байдън показа повече визия и законодателни умения от всеки президент демократ след Линдън Джонсън. Но ако просто стоеше със скръстени ръце през последните три години, подозирам, че щеше да има по-висок рейтинг, споделя авторът. Най-малкото той нямаше да бъде толкова замесен с по-високите разходи за живот или проблемите на южната граница, които последваха премахването от него на някои съществуващи политики. Задачата му през 2024 г. е толкова тясна, колкото беше и през 2020 г.: да не допусне Тръмп. Но колкото повече се опитва да задълбае в тази си мисия, толкова повече я застрашава.

Американците нямат извинение, че са изненадани. Програмата на Байдън беше откровено амбициозна. Но клиентът винаги е прав. Избирайки Байдън, средният избирател вероятно е очаквал две неща: спокоен живот и нов билет за Демократическата партия през 2024 г. Ако второто не се очертава – по своя род невероятен провал – Байдън трябва да осигури първото. В противен случай Джонсън няма да бъде историческият прецедент, към който историците препращат. Едномандатен президент, който обедини голяма част от света в защита на малка държава от чуждо завоевание, но подцени икономическото благосъстояние на американците: за Байдън все още има време да избегне съдбата на Джордж Буш-старши, завършва Ганеш.