Перспективите пред Южна Африка се подобряват

Ето една оптимистична теория за Южна Африка. Да, правилно прочетохте, пише редакторът за Африка на Financial Times Дейвид Пилинг.

Новините от най-развитата, но проблемна икономика на Африка са неизменно негативни от години, с прекъсвания на тока, хронична безработица, корупция, престъпност, жалък икономически растеж и отслабваща местна валута като постоянен фон.

Добавете към това факта, че Африканският национален конгрес (АНК) е изправен пред национални избори през май, на които гласовете му може да паднат под 50 процента, и има всякакви спекулации за политическата нестабилност, която може да последва.

И все пак в краткосрочен до средносрочен план - ще оставим всичко отвъд това настрана – може да бъде очертана по-положителна история.

Първата добра новина е, че кризата с електроснабдяването в Южна Африка, която е постоянна пречка за бизнеса и индустрията, ще започне да се решава. Миналата година токът спираше редовно по 10 часа на ден. Ако не настъпи катастрофа, това ще се окаже най-ниската точка.

Причината е следната. През 2022 г., когато бе опрян до стената, президентът Сирил Рамафоса се изправи както срещу въглищното лоби, което се противопоставя на преминаването към възобновяема енергия, така и срещу предразсъдъците на АНК спрямо частния сектор. С един замах той премахна ограниченията за това колко енергия могат да произвеждат частните генератори. В резултат на това постепенно ще бъдат пуснати около 10 гигавата евтина слънчева и вятърна енергия. Това ще облекчи търсенето към държавния доставчик на електроенергия Eskom от страна на частни предприятия, които сега са осигурени, а и ще увеличи доставката на енергия, подавана към мрежата.

„В области, в които правителството няма финансови ресурси и капацитет да задвижи необходимия процес на реформи, то няма друг избор, освен да пусне частния сектор“, казва Саймън Фриймантъл, старши политически икономист в Standard Bank, който също смята, че Южна Африка може да изненада приятно.

Същите фактори действат в транспорта и логистиката, другата парализираща криза. Transnet, държавната компания, която управлява железопътния транспорт и пристанищата, е в толкова тежко състояние, колкото и Eskom. Железниците, където кражбите на кабели и релси са широко разпространени, не са в състояние да доставят товари. И пристанища като Дърбън, най-натовареното в Африка, не успяха да се справят с проблема. През ноември 79 кораба с около 70 000 контейнера на борда стояха на опашка край брега. През 2023 г. забавянето в транспорта намали износа на въглища от Южна Африка до 50 милиона тона, най-ниското ниво от 1993 г. насам.

Но както при Eskom, най-лошото може да е отминало. През март Transnet най-накрая назначи нов главен изпълнителен директор, Мишел Филипс. Eskom също има нов (смел) шеф, Дан Марокане, след опита за отравяне с цианид и последвалото уволнение на неговия предшественик Андре де Руйтер през февруари миналата година.

По-важното е, че подобно на Eskom, Transnet се обръща към частния сектор. International Container Terminal Services, филипинска компания, ще управлява пристанището в Дърбън, след като беше сключено споразумение със синдикатите за защита на работните места. Предоставянето на частна охрана на железопътната мрежа от бизнеса е намалило криминалните инциденти по жизненоважния северен коридор с 65 процента, според президентството. Правителството обсъжда да разреши на предприятията да управляват собствени наети локомотиви по железопътните линии на Transnet.

Третата обнадеждаваща новина беше бюджетът от февруари. Въпреки че изборите са само след няколко месеца, нямаше големи предизборни харчове. Като цяло, казват икономистите, хазната е свършила прилична работа за ограничаване на разходите. Преди няколко години се говореше за потенциална експлозия на дълга. В действителност той се задържа около 75 процента от БВП, според Standard Bank.

И накрая, поне за онези, които жадуват за стабилност, резултатът от изборите през май вероятно ще бъде по-малко драматичен, отколкото някои прогнозират. По всяка вероятност резултатът на АНК, който все още вдъхва доверие в селските райони, няма да падне до към 40%, а ще получи 45% или повече. Фрагментацията на опозицията помага.

Това означава, че АНК би трябвало да може да управлява на национално ниво с младши коалиционен партньор. Вицепрезидентът Юлиус Малема или неговите радикални „Борци за икономическа свобода“ няма да диктуват събитията. Накратко, ако инвеститорите се готвят за бурна година, може да бъдат опровергани.

Не трябва обаче да се прекалява с оптимизма. Малко по-положителният сценарий за тази година може само да забави идването на сметката. Докато кризата с електроенергията избледнява, друга - с водоснабдяването (за която допринася разпадащата се инфраструктура) - се очертава на хоризонта.

По-фундаментално е, че изборното облекчение за АНК вероятно ще се окаже временно, тъй като неуспехът му да се справи със структурните проблеми става все по-многообразен. Рано или късно политиката вероятно ще достигне точката на кипене. Просто още не е дошъл моментът, завършва Пилинг.