Не устоях на лекото чувство на злорадство, като гледах как френското и германското правителства се атакуват взаимно през февруари - след среща на високо равнище, предназначена да подчертае единството на Запада по отношение на Украйна, пише за Financial Times Ананд Менон, директор на аналитичния център „Великобритания в променяща се Европа“.
Едва ли имаше по-лош момент това да се случи. В Украйна все още бушува война. Перспективата за ново президентство на Доналд Тръмп в Америка изостря възможността европейците да трябва да поемат повече отговорност за собствената си сигурност.
След като спорът им утихне, Париж и Берлин ще трябва да помислят как да адресират тези предизвикателства. Годините на живуркане оставиха европейските страни безнадеждно зависими от САЩ, подчертава Менон. И независимо дали става въпрос за разработване на конвенционални военни способности, разгръщането им в битка или решаване каква роля могат да играят европейските ядрени оръжия за възпиране на руската агресия, те не могат да се изправят пред тези предизвикателства поотделно.
Нито могат да го направят ефективно без Обединеното кралство. В ера на умножаващи се заплахи и напрегнати ресурси, военният капацитет на Великобритания, готовността ѝ за използване на сила и потенциалът за ядрено възпиране я правят незаменим партньор.
Изглежда малко вероятно обаче сегашното британско правителство да се включи в съществени дискусии за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността с Европа, което е политически токсично за някои консерватори. А при бъдещо лейбъристко правителство? Лидерът на опозицията Киър Стармър и неговият екип посочиха, че ЕС ще бъде приоритет на външната политика и че ще преговарят за „пакт“ за отбрана и сигурност. Партията също така изрази желание да засили връзките си с Германия и Франция - чрез договор за сигурност с първата и „рестартиране“ на Договора от Ланкастър (2010 г.) с втората.
Но добрите намерения не са достатъчни – предстоят трудни избори. Във вътрешен план изглежда, че финансирането за отбраната във Великобритания ще намалее след наскоро обявения бюджет на финансовия министър Джереми Хънт. Лейбъристите ще трябва да планират свой план за разходи със знанието, че колкото по-сериозен е ангажиментът им към отбраната, толкова по-голяма тежест ще имат в преговорите с партньорите.
Що се отнася до тези партньори, Стармър трябва да реши какво иска - и какво може да даде в замяна. Това означава да се ангажираме сега с Франция и Германия, изграждайки отношения и развивайки доверие. Двустранните отношения обаче сама по себе си не са достатъчни: Франция и Германия вече не водят европейското шоу, а ЕС засили собствените си амбиции, особено в сътрудничеството в отбранителната индустрия.
Лейбъристите трябва да започнат да обясняват амбициите си на представители на ЕС, подготвяйки почвата за бъдещи преговори. Но тежестта не е само върху Великобритания. ЕС също трябва да стане по-гъвкав. Неговият подход „вие се отцепихте“ към отношенията след Brexit – настоявайки, че всяка инициатива трябва да дойде от Обединеното кралство – едва ли е подходящ предвид сериозността на заплахите, пред които всички сме изправени. Брюксел трябва да уталожи напрежението, което е в основата на неговия подход. От една страна Обединеното кралство се разглежда като изключително важен партньор в сигурността, но от друга се третира като трета страна.
Невъзможно е Европа да развие отбранителна промишлена база, способна да подобри военния капацитет, без участието на Великобритания. И все пак, в името на „стратегическата автономия“ или „европейския суверенитет“, Европейският фонд за отбрана - създаден за насърчаване на съвместното развитие на военни способности - на практика е блокиран за държави извън единния пазар. Как това се вписва в декларации за непоколебимата подкрепа към Украйна или гръмки изявления за необходимостта Европа да поеме повече отговорност за собствената си сигурност, може само да се гадае.
Brexit вкара конкуренция в отношенията между Обединеното кралство и ЕС. Провалите на едната страна могат да бъдат представени като победи за другата. Такова мислене няма място в политиката за сигурност, особено когато залозите са толкова високи, колкото днес. Европейската сигурност зависи от зрелия подход за развиване на по-тясно сътрудничество с Великобритания, завършва Менон.
14:00 | 13.03.24 г.
