След разпадането на СССР през 1991 г. Кремъл превърна в приоритет запазването на водеща позиция в новите независими бивши съветски републики по западната и южната граница на Русия. Това беше очевидно дори по време на относително демократичната ера при Борис Елцин. То стана недвусмислено ясно, след като Владимир Путин пое властта през 1999-2000 г., изграждайки авторитарна система с по-агресивна външна политика. Методите на Москва включваха подкрепа на сепаратистките движения и гарантиране, че нейните съседи разчитат на Русия за енергия, търговия и инвестиции.
Сега влиянието на Русия в нейните съседи е поставено на изпитание. Инвазията в Украйна през февруари 2022 г. накара Москва да изглежда в най-добрия случай като ненадежден гарант за регионалната сигурност, а в най-лошия като заплаха за териториалната цялост и независимостта на някои пост-съветски държави. Военните успехи на Украйна през втората половина на 2022 г. създадоха впечатлението, че Русия може да претърпи необратима загуба на власт в региона. Картината обаче не е толкова ясна, пише редакторът за Европа на Financial Times Тони Барбър.
Пет държави илюстрират това: Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия. За всяка от тях боевете в Украйна ще окажат голямо влияние върху бъдещото развитие. Регионалното влияние на Русия ще расте или намалява в зависимост от постигането или не на амбицията ѝ да разчлени завинаги Украйна и да я държи извън системите на западния съюз. Както стоят нещата днес, присъствието на Русия остава силно в някои от въпросните пет държави, докато в други е намаляло, но без да изчезне напълно.
Най-очевидният пример на руска доминация е Беларус, където войната в Украйна притегли още по-силно режима на Александър Лукашенко към орбитата на Москва. Но трябва да се отбележи, че Кремъл досега не е направил опит да погълне Беларус и не е принудил съседа си да стане активен участник във войната. И двата хода може да дестабилизират диктатурата на Лукашенко. Нито Москва, нито Минск са забравили, че едно мирно про-демократично надигане през 2020 г. заплаши да помете тирана на Беларус.
В контраст, в Молдова руското влияние намаля, след като Русия нахлу в Украйна. Имаше известно безпокойство в западните столици наскоро, когато лидерите на Приднестровието, подкрепян от Русия отцепнически регион на Молдова, проведоха извънреден конгрес. Това изглеждаше като възможна прелюдия към молба за присъединяване към Русия.
В случая лидерите му се ограничиха до доста жаловит призив Приднестровието да бъде „защитено“ срещу молдовското правителство. Тук се крие истинската история на последните тенденции в Молдова. За първи път, откакто Русия при Елцин подклаждаше сепаратизма в Приднестровието, властите в Кишинев правят съгласуван опит да реинтегрират региона.
Миналата година парламентът на Молдова обяви "сепаратизма" за криминално престъпление. Молдова също така затегна митническия контрол на приднестровските компании. Натискът е силен, защото Украйна затвори границата си с Приднестровието след инвазията през 2022 г., правейки региона почти изцяло зависим от Молдова за достъп до външния свят.
Молдова се чувства окуражена от обещанието, което получи за евентуално членство в ЕС. Но ще трябва да стъпва внимателно. Голяма част от населението на Приднестровието се състои от етнически руснаци и рускоговорящи, които могат да се превърнат в троянски кон за Москва, ако молдовското правителство не подходи внимателно към усилията си за реинтеграция.
Репутацуята на Русия в Армения се срина, след като Кремъл не направи нищо, за да предотврати превземането на анклава Нагорни Карабах от Азербайджан през септември. Този епизод разруши възприятието за руснаците като защитници, което господстваше от началото на 19 век. Армения обаче продължава да разчита на Русия за енергия, а Москва все още държи военна база на арменска земя. Обратното, атаката срещу Нагорни Карабах обтегна отношенията на Азербайджан със Запада и сближи страната с Русия, въпреки че Баку е решен да запази своята независимост.
В Грузия Москва упражнява влияние чрез Абхазия и Южна Осетия, два подкрепяни от Кремъл отцепнически региона, и правителство, което често изглежда симпатизиращо на Русия. Голяма част от населението на Грузия обаче силно подкрепя членството в ЕС, пътят към който се отвори през 2022 г.
Във въпросния регион престижът и мощта на Русия не са това, което бяха дори преди три години. Регионът обаче не е интегриран със западните демокрации. Изглежда, че надпреварата за влияние там между Москва и Запада ще продължи, като Украйна е основният ѝ фокус, завършва Барбър.