Съюзниците почти събраха парите, необходими за покупката на намерените от Чехия 800 хил. снаряда за Украйна, съобщават източници на Bloomberg. Според изчисления на Financial Times за покупката са необходими 1,5 млрд. долара. Чешкият президент Петр Павел съобщи по време на Минската конференция за сигурност, че страната е намерила 800 хил. снаряда, които могат да бъдат доставени за седмици на Украйна, ако бъдат намерени пари за покупката им.
По-късно в Париж Чехия съобщи, че поне 15 държави са заявили интерес да участват, като не всички от тях искат да бъдат публични. Нидерландия беше една от първите официално участващи в "коалицията на снарядите" и ще предостави 250 млн. евро за покупката им. На 6 март към инициативата се присъедини Германия с "трицифрена сума в милиони", а сред останалите в коалицията са още Франция, Канада, Литва, Латвия и Дания.
Има позитивно развитие по отношение на чешката инициатива за покупка на снаряди, потвърди и украинският президент Володимир Зеленски по време на брифинга след срещата си с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Одеса. Той допълни, че позитивни резултати ще има, след като снарядите пристигнат в Украйна.
Има алтернативи на недостига на снаряди - някои от тях заменяме с дронове, а някои могат да бъдат заменени от далекобойни оръжия, допълни още Зеленски. "Тук не става дума за дефицит на оръжията, а по-скоро може да се каже на дефицит на смелост", заяви той.
Според изчисленията на украинските военни те имат нужда от 200 хил. снаряда месечно. Ако Украйна не получи подкрепа от Запада, военните ще бъдат поставени в положение на труден избор как да разпределят ресурсите към оперативно важни контранастъпателни операции и защитата на територията, казват анализаторите от Института за изучаване на войната (ISW).
Координаторът на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби коментира в интервю за "Гласът на Америка", че се обмисля и План Б за подкрепа за Украйна, но той няма да може да замести помощта, блокирана в Конгреса. Според Bloomberg в Белия дом обсъждат възможността да вземат 200 млн. долара от американската армия и да ги насочат за спешна помощ за Украйна.
Русия потвърди, че е обстрелвала Одеса по време на визитата на Мицотакис
Руското Министерство на отбраната потвърди, че е обстрелвало с ракета пристанището в Одеса по време на посещението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Според ведомството целта е била склад за дронове в промишлената зона на пристанището и тя е била достигната.
Гръцките медии съобщиха за удар на около 150 м от делагацията на премиера, около мястото, където се е намирал кортежът на домакина - украинският президент Володимир Зеленски. Според публикациите става въпрос за балистична ракета - "Искандер", "Оникс" или произведена в Северна Корея, която е изстреляна от Крим.
ВВС на Украйна съобщават, че е подаден сигнал за въздушна тревога в 10:41 часа, а ударът е бил минути по-късно - в 10:45 часа, и не е имало време за придвижване към бомбоубежища. Украинските власти съобщават за петима загинали на пристанището след ракетния удар.
Въпреки инцидента Зеленски и Мицотакис разгледаха пристанищната инфраструктура, която от началото на лятото е под почти непрекъснат обстрел, а след това направиха и кратко обръщение към медиите.
Имаше широка реакция на удара - европейски лидери го определиха като опит за сплашване от страна на Русия. Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че "предупреждението не е чуто". Украинският президент коментира, че атаката е доказателство, че Украйна се нуждае от подкрепа и още средства за противовъздушна отбрана. Същото заяви и говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър, който призова Конгреса да побърза с разглеждането на помощта за страната.
Преди дни премиерът на Словакия Роберт Фицо се оплака, ча Италия ще изтеги дадената под наем ПВО за страната, тъй като е "по-нужна на друго място". Преди това САЩ също са изтеглили свои установки Patriot и сега няма кой да защити Словакия, каза Фицо. С идването си на власт той спря военната помощ за Украйна и на няколко пъти коментира, че Украйна трябва да се примири със загубата на своята територия.
Украйна укрепва линията около Роботине
Управлението на Таврийското направление е изпратило резерви към Запорожка област и по-конкретно около Роботине и има няколко успешни контраатаки, пише украинският Център за отбранителни стратегии. Анализаторите имат данни за недостиг на средства за радиоелектронна борба и недостатъчно дронове за руските части в региона.
В сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 742-я ден от началото на пълномащабната война е видно, че боевете се активизират в тази част от фронтовата линия. В района на Вербове и Роботине украинците са отблъснали 16 атаки.
Украинците успяха и да укрепят позиции и да забавят щурма на руснаците и край Авдиевка. Руските части бързо превзеха Ласточкине, Степове и Сиеверне след окупацията на града. Бяха превзети части от Орливка и Тоненке, но данни на руски военни кореспонденти показват, че украинците са си върнали част от тези позиции. Данните на ВСУ показват, че боевете се водят около Бердичи, Орливка, Семенивка и Тоненке, както и на югозапад - към Водяне, Первомайске и Невелске. Отблъснати са повече от 20 руски атаки.
Интензивни остават боевете и по направлението Новопавловка - в околностите на Хеорхиевка, Победа и Новомихайловка. През изминалото денонощие са отблъснати 20 атаки на руските части в тези направления.
Данни показват напредък на руските части около Бахмут - направлението Бохданивка - Калинивка, намиращо се на северозапад от Бахмут. Като цяло битките са позиционни по голяма част от фронтовата линия. През изминалото денонощие има 96 директни бойни сблъсъка, а под артилерийски и минометен обстрел са повече от 100 населени места в близост до фронтовата линия.
От Министерството на отбраната на Русия съобщават за отблъснати атаки с дронове над Брянска и Тулска област в ранните часове на 7 март. По данни на ведомството през изминалато денонощие Русия е успяла да свали и първата авиационна бомба Hammer, произведена във Франция, която Украйна започна да използва наскоро.
07:49 | 07.03.24 г.
