През януари Китай отчете официален реален ръст на брутния вътрешен продукт от 5,2 процента за 2023 г., но индексът Shanghai Composite падна до най-ниското си ниво от пет години. Пазарът на имоти в Китай продължава да спада и потребителските разходи все още са слаби (независимо от рекордните ваканционни пътувания и приходи от филми по време на лунната нова година). Бизнес доверието остава ниско, а преките чуждестранни инвестиции се свиха рязко.
Какво може да направи Китай, за да вдигне доверието? Макар използването на национални фондове за закупуване на водещи акции да може да подкрепи фондовите пазари в краткосрочен план, това, което наистина е необходимо, са мерки за съживяване на икономиката, увеличаване на корпоративните печалби и възстановяване на разходите на бизнеса и домакинствата. Предстоящият Народен конгрес би бил подходящ момент за обявяване на подобни мерки, пише за Financial Times Тао Уан, главен икономист за Китай в UBS Investment Research.
В Пекин обаче липсва консенсус относно ключовите фактори зад настоящата слабост. Преобладава мнението, че икономиката на Китай е в преход от модел на растеж, който разчиташе в голяма степен на имотния сектор и подхранвани от дълг инвестиции на местните власти, към такъв, който ще разчита повече на иновациите и вътрешното потребление. Това ще бъде болезнено и бавно, предвид тежестта на сектора на имотите, високия дълг на местните власти, намаляващото население и технологичните рестрикции, наложени от САЩ и техните съюзници. Съществуват и по-дълбоки причини за слабото доверие: китайски функционери посочват натиска за икономическо отделяне, докато инвеститорите подчертават затягането на регулациите и несигурната политическа среда.
Пазарните икономисти посочват също така по-краткосрочните фактори и липсата на макро стимули. Затягането на политиката спрямо имотния сектор през 2020-21 г. и пандемията от ковид помогнаха да се предизвика спад на пазара на имоти от неговите неустойчиви нива на строителство и дълг. Фискалната политика се затягаше през по-голямата част от 2023 г., тъй като местните власти намалиха общите разходи и не успяха да привлекат нов дълг, за да финансират инвестиции. Слабото търсене изостри проблемите с излишния капацитет, което доведе до спадове в цените и печалбите, което на свой ред отслаби корпоративните инвестиции.
Сега са необходими както краткосрочна макро подкрепа, така и средносрочни структурни политики за стимулиране на икономиката и доверието. Стабилизирането на пазара на имоти е от ключово значение за възстановяване на доверието и предотвратяване на по-заплашителни странични ефекти върху икономиката и финансовата система. Кредитната подкрепа за имотните предприемачи ще подобри доверието на купувачите, както и ще намали дълговите неизпълнения.
Едно по-координирано, ръководено от правителството усилие за преструктуриране на дълга в имотния сектор също би могло да помогне за ограничаване на щетите от спада. По-нататъшното облекчаване на ограниченията за закупуване на жилища в мегаполисите, допълнителните намаления на ипотечните лихви и минималните първоначални вноски, както и по-нататъшното облекчаване на системата хуку (за регистрация на домакинство) в градове с повече от 3 милиона души ще помогнат за увеличаване търсенето на жилища.
За да насърчи вътрешните разходи, може да се наложи правителството да приложи фискален стимул от 2 процента от БВП или повече, за да субсидира потреблението на домакинствата, да увеличи социалните разходи и да финансира инвестиции в инфраструктура. Допълнителните намаления на лихвените проценти и инжектирането на ликвидност биха спомогнали за намаляване тежестта на обслужването на ипотеките и корпоративните дългове и, заедно с по-разхлабените кредитни политики, ще стимулират търсенето на заеми.
Китайските власти са плахи в облекчаването на паричната политика поради покачването на лихвените проценти в САЩ и натиска върху юана. Но понижаването на лихвите заедно с убедителен пакет за икономическа подкрепа би повишило доверието във валутата. Ползата от намаляването на лихвите вероятно ще надхвърли отрицателното въздействие от умереното разширяване на лихвения диференциал между САЩ и Китай.
Като се има предвид изоставянето на стария модел на растеж, пазарът на имоти е малко вероятно да възстанови предишната си форма и само макро стимулите няма да генерират устойчив растеж. Успешният преход към нов модел на растеж в Китай ще изисква структурни реформи.
Въпреки че Пекин се колебае да субсидира директно потреблението, той може структурно да увеличи разходите за здравеопазване, за да повиши дългосрочното доверие и потреблението на домакинствата. Задълбочаването на реформата в хуку системата би увеличила трудовата мобилност и достъпа на мигрантите от провинцията до обществени услуги, увеличавайки тяхната покупателна способност и търсенето на жилища.
От страна на местните власти, монетизирането на държавните активи и намирането на устойчиво финансиране за дългосрочни разходи, включително за инфраструктура, трябва да се приложат заедно с преструктуриране на дълга. По-стабилната и прозрачна регулаторна среда, по-ниските бариери за навлизане на пазара и по-добрата правна защита за инвеститорите също биха насърчили участието на частния сектор.
Правителството на Китай разполага с инструментите, за да преодолее настоящия икономически спад, но успехът му ще зависи от навременните действия, координацията на политиките и политическата воля, завършва Уан.