Иранският режим се опитва да засили ентусиазма на избирателите преди изборите

Иранското правителство се опитва да засили ентусиазма сред избирателите към силно контролирания вот за членове на парламента и събранието, което ще избере наследник на 84-годишния Върховен лидер, когато той почине, пише Financial Times.

С приближаването на гласуването за Съвета на експертите, в комбинация с парламентарните избори, се въртят видеа в социалните мрежи, показващи неочаквани сцени: поддръжници на кандидат-депутати в малки градове танцуват на силна музика на предизборни събития.

Публично показваните образи, които иначе биха били забранени, предполагат опит на високо ниво да се разведри общественото настроение и да се насърчи гласуването, докато режимът се опитва да върви по тънката линия между стесняване на кръга от кандидати и спечелване на обществена подкрепа.

Има дори рядък признак на толерантност на държавно ниво към жени гласоподаватели, решили да не покриват косите си. Хади Тахан Назиф, говорител на духовния орган Съвет на пазителите, миналия месец отговори на въпроса дали жени без хиджаби могат да гласуват: „Правото на глас не е отречено от никой закон и не може да бъде отнето дори от съд“.

Политикът реформатор Мохамад-Садег Джавади-Хесар казва: „Мразя да го казвам, но те молят за гласове. Правят всичко по силите си да убедят избирателите, оставяйки настрана други тревоги засега – включително хиджаба“.

Последните социологически проучвания на държавната телевизия предполагат избирателна активност от 41,5%, а проучване на Ispa – полудържавна социологическа агенция, изчислява активността на 38,5%.

Когато президентът Ебрахим Раиси бе избран през 2021 г., консервативната върхушка забрани на умерените и реформистите от редиците на режима да се кандидатират, но заради ограничения избор избирателната активност падна под 50 процента за първи път в президентски вот от Ислямската революция през 1979 г.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей в сряда призова за национален подход, а не на части към изборите. „Тези, които обичат страната си, хората и сигурността трябва да знаят, че всички ще страдат от слаби избори“, каза той.

Въпреки жестовете на снизходителност тазгодишните избори ще бъдат силно ограничени и в навечерието на гласуването в ключови политически групи цари хаос.

„Ислямската република не желае да толерира и рискува в процеса на наследяване; следователно лица с различни възгледи от управляващите хардлайнери ще бъдат изключени от събранието“, казва умерен политически анализатор.

Всички кандидати са проверени от Съвета на пазителите. Много прореформаторски кандидати не бяха допуснати до парламентарните избори и няколко видни фигури бяха възпрепятствани да се кандидатират за парламента, включително центристкия бивш президент Хасан Рухани.

Новата кохорта ще изпълнява осемгодишен мандат в Съвета на експертите и може да избере наследник на настоящия държавен глава Хаменей, хардлайнер от старата гвардия.

Раиси, също хардлайнер, беше одобрен като единствен кандидат за Съвета от Южен Хорасан.

По-късно към състезанието беше добавен символичен допълнителен кандидат – но съперникът на Раиси, Хасан Рухбахш, призна, че се състезава „по задължение“ и че няма шансове да спечели.

Този месец Иран забрани използването на виртуални частни мрежи, използвани за избягване на онлайн цензурата, в ход, който предизвика обществена критика. Купуването и продажбата на такива услуги вече беше забранено.

Реформаторите са разединени. Около 110 подкрепящи реформите лица поканиха на 12 февруари политически и граждански лидери да участват в изборите, въпреки че признаха, че те далеч не са свободни и честни.

Но Реформистки фронт, съюз от умерени партии, отказа да отговори на тази покана. Фронтът не предложи списък в Техеран, но подкрепи кандидати в някои провинциални столици и по-малки избирателни райони, надявайки се да формира влиятелно малцинство в парламента.

Много водещи прореформаторски и умерени фигури, като бившия министър на телекомуникациите Мохамад-Джавад Азари Джахроми, предпочетоха да не бъдат номинирани.

Консервативните групи също са погълнати от ожесточени вътрешни борби. Те не успяха да постигнат съюзи и вместо това предложиха няколко списъка с кандидати за столицата.

Много иранци са недоволни не само от изборния процес, но и от състоянието на страната си, която е изправена пред главоломна инфлация и широко разпространени икономически затруднения, откакто бившият президент на САЩ Доналд Тръмп през 2018 г. изтегли страната си от споразумението за ограничаване на ядрената програма на Иран и наложи стотици осакатяващи санкции.

След президентските избори през 2021 г. националната валута рязко се обезцени спрямо долара на свободния пазар. Разходите за жилища се повишиха, квотите за гориво за шофьорите бяха намалени и цените на интернет услугите се увеличиха.

Икономическите затруднения, за които управляващите консерватори обвиняват бившата администрация, спечели критики на правителството от всички страни.

Това са и първите избори след мащабните протести, които последваха смъртта в ареста през 2022 г. на Махса Амини, жена, арестувана за неспазване на строгите ислямски изисквания за облеклото на жените в страната. Оттогава много ирански жени избраха да не покриват косите си, което доведе до конфискации на коли и дори затваряне на фирми, обслужващи тези жени.

Предложението, че дори жени без хиджаб могат да гласуват, рязко контрастира с този подход. Но дори и с подобни жестове, това може да се окаже борба за спечелване на избиратели.

„Изборите нямат стойност, когато нямаме глас. Това няма ефект върху живота ни“, казва 26-годишният студент Масуд.

„Гласуването ще даде усещане за сигурност на онези, които дори няма да ни слушат, след като изборите приключат. Като не гласувам, поне мога да сигнализирам, че не ги подкрепям“, добавя той.