Проблемите на Китай не са преходни, а дългосрочни и структурни

Тъмната сатира е развиващ се онлайн жанр в Китай. Вземете неотдавнашното публикуване в социалните медии на статия на официоза на управляващата комунистическа партия в китайската Нова 1960-та година. В нея се разказва как реколтата е нараснала с „28,2 процента“ във време, когато – както вече знаят образованите китайци – страната всъщност е била потънала в глад, който може би е убил 40 милиона души.

Освен смразяващата абсурдност на една огромна лъжа, въздействието на публикацията се основаваше на факта, че през 2024 г. - както и през 1960 г. - брутният вътрешен продукт на местната пропаганда отново преувеличава реалността. Официалните цензори разпознаха сатирата – впоследствие те изтриха статията, пише редакторът за Китай на Financial Times Джеймс Кинг.

„Цензурата… се случва, докато много китайци размишляват върху разминаването между неубедителния оптимизъм, разпространяван от държавните медии, и реалната икономическа болка, която тормози хората чрез трудовите, жилищните и фондовите пазари“, коментира China Digital Times, независим уебсайт, базиран в САЩ.

Тази болка кара някои да наричат китайския лидер Си Дзинпин „император на шофирането на заден ход“ поради начина, по който животът на много обикновени китайци изглежда се влошава, вместо да се подобрява. Какъв е шансът Пекин да се възползва от тази нова година, за да вдигне решително вътрешното търсене чрез държавни стимули? И ще сработи ли опитът?

Светът наблюдава трудностите във втората по големина икономика, която миналата година отбеляза най-ниските преки чуждестранни инвестиции от 90-те насам. През последното десетилетие и половина, пише Есвар Прасад за МВФ, Китай е допринесъл с 35 процента за номиналния ръст на световния брутен вътрешен продукт, докато на САЩ се падат 27 процента. Ако Китай наистина забуксува, това може да причини икономическо неразположение в части от Европа, да създаде насрещни ветрове за САЩ и да удари крехките развиващи се икономики.

Повечето икономисти са съгласни, че ако се наложи, Китай може да използва „голямата базука“. Нивото на дълга в баланса на централното правителство е достатъчно ниско, за да може Пекин да финансира стимули, подобни на тези от 2009 г., които тласнаха растежа до 9,4% годишно.

Но, с изключение на сравнително малък стимул за имотния сектор, подобни напрегнати фискални интервенции вече не са в наръчника на Пекин, нито се вписват в начина на мислене на Си, който издига сигурността и самодостатъчността преди всичко, казва Дзунюен Дзое Лиу, сътрудничка в нюйоркския Съвет за външни отношения. „Пекин набляга на „висококачествен растеж“, което е фин начин да се признае реалността на по-бавния растеж“, казва тя. „Малко вероятно е Китай да използва финансирани от дълг стимули, които биха изострили структурните дисбаланси, биха влошили перспективата по кредитния рейтинг на страната и биха ограничили дългосрочния растеж.“

Всъщност стимулите от 2009-10 г. все още биват сочени сред политическите кръгове на Пекин като основна причина за сегашното забавяне. Потокът от евтина ликвидност допринесе за продължаващата дългова криза на местните власти, подхрани мрежа от черни банки, наду цените на имотите до неустойчиви нива и стимулира свръхкапацитета в множество индустриални сектори.

Тези фактори, съчетани с бързо застаряващото население и засилващите се търговски търкания както със САЩ, така и с ЕС, подхранват нарастващия консенсус: проблемите на Китай не са преходни, а по-скоро дългосрочни и структурни по природа. Местните власти, които финансираха голяма част от воденото от инфраструктурата развитие на страната, сега са толкова потънали в дългове, че обикновено могат само да издават облигации, с които да изплащат предишните.

Артър Крьобер, партньор в Gavekal Dragonomics, очаква много по-бавен темп на растеж на китайския БВП до края на десетилетието, вероятно в диапазона 3-4 процента. Това е на фона на официален ръст от 5,2% за миналата година и средно 7,7% годишно през десетилетието преди пандемията.

Голямото изключение от тази визия за по-пестеливо бъдеще обаче са технологиите. Си Дзинпин е запленен от тях, откакто като селски партиен шеф, едва излязъл от тийнейджърските си години, построил язовир, резервоар за метан, шивашка работилница и мелница, според официалните сведения. Сега той вижда технологиите като основа на националния стремеж към самостоятелност и сигурност. „Стратегията за растеж на Китай сега се ръководи изцяло от индустриалната политика, почивайки на теорията, че мащабните субсидирани инвестиции в технологично интензивни индустрии ще осигурят широки ползи за производителността“, посочва Крьобер.

Разбира се, успехите са впечатляващи. Китай отговаря за около 60 процента от електрическите превозни средства, продавани в световен мащаб. Неговите компании за слънчева и вятърна енергия са световни лидери. Фабриките му инсталират около половината от всички промишлени роботи, а технологичните му компании подават повече заявки за патенти от всяка друга страна. Изстрелването на хиперзвукова ракета през 2021 г. смая американското разузнаване.

И все пак технологичната мощ не поражда непременно силен икономически растеж. Броят на хората, заети в сектор, все повече населен от индустриални роботи и изкуствен интелект, е относително нисък. По този начин ориентираният към технологиите модел на растеж на Си може да не разреши хроничния проблем на нацията с младежката безработица и вялото потребителско харчене.

Тъй като десетилетията на ускорен растеж избледняват в огледалото за обратно виждане, Китай на Си Дзинпин може да навлезе в интересна нова фаза. Въпреки че се оформя като технологична суперсила, неговото население чувства, че качеството му на живот се влошава, завършва Кинг.