Съединените щати гарантират сигурност на Европа твърде дълго. След края на Студената война европейските държави направиха дълбоки и трайни съкращения на бюджетите си за отбрана. Според някои оценки Старият континент би похарчил допълнителни 8,6 трилиона долара за отбрана за 30 години, ако бе поддържал нивата на военните разходи от времето на Студената война. Тъй като бюджетът на САЩ за отбрана наближава 1 трилион долара годишно, трябва да гледаме реално на парите, които Европа не е похарчила за отбрана, а именно – те са косвен данък върху американския народ, пише за Financial Times републиканският сенатор от Охайо Джей Ди Венс.
Нищо в скорошната памет не показва това по-ясно от войната в Украйна. Честно казано, няма основателна причина да е необходима помощ от САЩ. Европа се състои от много големи държави с богати икономики. Те би трябвало да имат капацитета да се справят с този конфликт, но в продължение на десетилетия са станали твърде слаби. Америка беше помолена да запълни празнотата на огромна цена за собствените си граждани.
Отвъд цената, този конфликт разкри шокиращата слабост на отбранителната индустриална база от двете страни на Атлантика. В Европа и Америка фрагментираните отбранителни индустрии произвеждат едни от най-модерните оръжия на Земята, но имат трудност да доставят тежки оръжия със скоростта и мащаба, необходими за спечелване на голям конфликт. Въпреки всички приказки за това кой харчи най-много за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт, Русия в момента произвежда над два пъти повече артилерийски снаряди всеки месец, отколкото Европа и САЩ, взети заедно.
Военните разходи и отбранителната готовност са две различни неща. Например, Германия харчи значително повече от Франция за отбрана всяка година, но това не си личи много. Френската армия включва шест изключително боеспособни бригади с комбинирани оръжия, готови за разгръщане и изпълнение на бойни мисии, докато Бундесверът едва успява да скалъпи една боеспособна бригада.
Въпросът, който всяка европейска страна трябва да си зададе е следният: готова ли е да се защитава сама? А въпросът, който САЩ трябва да зададат, е: ако нашите европейски съюзници дори не могат да се защитят, съюзници ли са те, или клиенти?
Тези въпроси надхвърлят бюджетните трикове и присъствието на тристранни срещи на високо равнище. Те изискват осезаем военен капацитет и индустриална мощ. Лондон е банковият център на Европа, а може би и на света, но войните не се водят с долари, лири и финансови деривати, а с куршуми.
Германия е най-важната икономика в Европа, но разчита на внос на енергия и военна сила назаем. Американските лидери от целия политически спектър подкрепят Европа и осъзнават стойността на съюзите, датиращи от поколения. Но докато наблюдаваме как европейската мощ атрофира под американския чадър, разумно е да се запитаме дали нашата подкрепа не е улеснила Европа да пренебрегне собствената си сигурност, пише американският сенатор.
Което ни води до Украйна. В пресата дебатът за споделяне на тежестта често се представя в паричен контекст: кой какво харчи и колко трябва да харчи? Но това прикрива реалното ограничение на ресурсите. Войните се печелят с хора и техника.
Започвайки с материалната част: ние не правим достатъчно от нея. При настоящите темпове на производство ще са необходими години, за да се възстановят военните запаси след тази война - дори ако днес спрем да изпращаме критични военни запаси, както със сигурност трябва. Необходим е твърд ангажимент за реиндустриализация на Запада, за обучение на квалифицирани работници и възстановяване на производствения капацитет.
Украйна също така има нужда от повече войници. Средният украински войник е на около 43 години. Нейният бивш висш генерал Валери Залужни наскоро каза, че има нужда от мобилизиране на нови бойци. Украйна няма да може да издържи на това темпо и в един момент западните войски ще бъдат помолени да се притекат на помощ.
Дължим на нашите европейски партньори да бъдем честни: американците искат съюзници в Европа, а не клиенти, и нашата щедрост спрямо Украйна е към своя край. Европейците трябва да приемат приключването на войната там като императив. Те трябва да продължат да възстановяват своите индустриални и военни способности. И Европа трябва да помисли как точно ще живее с Русия, когато войната в Украйна свърши.
В САЩ оправданията за войната често се основават на съвременната теория за доминото: ако не спрем Путин в Украйна, той ще продължи. Но дойде време Европа да стъпи на краката си. Това не означава, че ще бъде сама, а че не трябва да продължава да използва Америка като патерица, завършва Венс.