Владимир Путин беше агентът на КГБ, който излезе от сенките, за да ръководи Русия след сътресенията от 90-те години на миналия век при Борис Елцин, се казва в коментар на Bloomberg. Президентът, който демонтира олигархията, появила се от комунизма, и стана нейн всемогъщ владетел, а сега военновременният лидер, който се опитва да гарантира, че инвазията му в Украйна няма да се превърне в провал, подобен на Афганистан, който помогна за началото на смъртта на Съветския съюз, който той толкова боготвори.
На 71 години, Путин е напът за пети мандат, въпреки че стотици хиляди руснаци бяха убити или ранени във войната, която до голяма степен стигна до задънена улица срещу украинските сили, като самите те също се борят да постигнат напредък на фона на забавянето на доставките на оръжия от техните съюзници САЩ и Европа, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Той няма сериозен съперник на изборите на 17 март, които ще му осигурят още шест години като президент, работа, за която дори не беше сигурен, че ще издържи след първия си мандат, приключил преди 20 години, според хора, които са работили с него по това време. А Кремъл е решен да представи победата му като публично одобрение на инвазията.
Междувременно Путин прекроява руското общество по свой образ с безпрецедентна скорост. Той разпалва патриотичен плам със смесица от носталгия по имперското и съветско минало на Русия, успоредно с най-суровите репресии от десетилетия. Той представя себе си като защитник на руския суверенитет и традиционните православни християнски ценности срещу „либералния“ Запад.
Смъртта на най-отявления му критик - Алексей Навални - в затвора може само да укрепи позициите му.
Въпреки че инвазията му в Украйна предизвика най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, изглежда, че все все още мнозина трудно могат да си представят мащаба на разрива между Русия и Запада през последните две години.
Месеци след последното преизбиране на Путин през 2018 г. Русия прие стотици хиляди чуждестранни посетители за Световното първенство по футбол. Еманюел Макрон седна с Путин на финала в Москва, за да види как Франция вдига трофея.
Френският президент беше сред онези, които се опитаха да използват личните си отношения с Путин. Основната му загриженост беше, че Русия може да ухажва Китай, ако Европа му обърне гръб. Макрон го покани в лятната си резиденция през 2019 г., където Путин се появи с цветя за съпругата му Брижит. Повратната точка беше година по-късно, когато Путин каза на Макрон, че е възможно Навални, който току-що беше оцелял след опит за убийство в Русия, да се е отровил сам.
Бившият чешки президент Милош Земан, който беше смятан в Москва за добре настроен към Русия, каза, че не е преценил Путин, особено по отношение на намеренията му в Украйна.
„Мислех, че Владимир Путин е рационален, а не емоционален, че не може да предприеме стъпка, която обективно би отслабила интересите на Руската федерация“, каза той в интервю. „Така че затова публично казах, малко преди руската агресия, че руснаците не са глупаци да атакуват Украйна. И за съжаление се оказа, че те са глупаци”, допълни той.
Всичко това е много далеч от енергичния лидер, обичащ джудото, който замени болния Елцин, нетърпелив да си партнира със САЩ и Европа. В този меден месец Путин дори предположи, че Русия може да се присъедини към НАТО, която сега той обявява за екзистенциална заплаха за страната си.
Това беше Путин, който беше първият чуждестранен лидер, който се обади на президента на САЩ Джордж У. Буш, за да предложи подкрепа след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. През март 2000 г. тогавашният премиер на Великобритания Тони Блеър отлетя за Санкт Петербург за разговори с Путин, докато той все още беше действащ президент и двамата присъстваха на представление на операта на Сергей Прокофиев „Война и мир“.
След като разпадането на Съветския съюз сложи край на Студената война, „мислехме, че сме станали част от групата“, каза Путин в реч пред годишната среща на Валдайския дискусионен клуб, руски мозъчен тръст, в Сочи през октомври. „Предполагам, че проблемът е бил в техните геополитически интереси и арогантност към другите“.
Старши съветник на Путин по това време каза, че руският лидер наистина е искал да изгради по-тесни връзки със Запада. Той се срещаше не само с чуждестранни лидери, но и с министри и понякога дори само с посланици, за да обясни възгледите си, включително по най-противоречивите теми като войната му в Чечня. Каквото и да казва Путин обаче, руските военни не вярваха, че ще има съюз с НАТО.
„Ние в Министерството на отбраната никога не сме получавали заповеди, които да сигнализират за сериозността на подобни намерения“, каза Евгений Бужински, бивш генерал, който е служил в отдела за международни отношения от 2002-2009 г.
Чувство за предателство
Негодуванието бавно обзема руския лидер. Путин често се ядосваше след срещи с представители на САЩ. Разочарованието от Запада постепенно прерасна в чувство за предателство по въпроси като плановете на САЩ за нова система за противоракетна отбрана в Европа. Най-накрая избухна в гняв в прословутата си реч на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Пред публика от западни лидери Путин осъди НАТО и нарече разширяването му „сериозна провокация“.
„Той фундаментално погрешно разбра американския интерес и политика“, пише Уилям Бърнс, бивш посланик на САЩ в Москва и сега директор на ЦРУ, в книгата си от 2019 г. The Back Channel: A Memoir of American Diplomacy and the Case for Its Renewal. САЩ се отнасяха към Русия като към „сила в стратегически упадък“ в ранните години на Путин и „със сигурност нямаше нужда да обсъждаме дългосрочни двупартийни приоритети и партньорства в Европа, за да си купим благоволението на Путин“, каза той.
С процъфтяващите цени на петрола и газа, които пълнеха хазната на Кремъл и подхранваха икономическото възстановяване от постсъветския колапс, Путин се зае с продължила повече от десетилетие програма за превъоръжаване, която отпусна стотици милиарди долари за модернизиране на руската армия.
„САЩ също изпуснаха топката“, каза Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа. „Бяхме нереалистични по отношение на руската заплаха между 2010 и 2014 г. и сега плащаме цената за това“, допълва той.
Когато НАТО за първи път отвори вратите си за потенциално членство на Украйна и Грузия на срещата си през 2008 г., Путин предупреди Буш, че Украйна ще престане да съществува, ако влезе в Алианса, съобщи руският вестник "Комерсант". Месеци по-къснослед кратка война в Грузия руските войски се приближиха до столицата Тбилиси, циментирайки контрола на Путин над два отцепнически региона.
По това време Путин управляваше като министър-председател, след като лично избра Дмитрий Медведев за президент за четири години през 2008 г., за да спази ограниченията за мандати в Конституцията на Русия. Медведев обяви през септември 2011 г., че дава път на Путин да се върне в Кремъл.
На заден план мощни съюзници се притесняваха от загубата на влияние и пари от кръга на Медведев и подкрепяха завръщането на Путин. Медведев беше по-млад, по-рационален, технократ, но Путин беше гарантът за стабилност, каза в личен разговор един от най-богатите хора в Русия през 2012 г. И без своя „цар“ системата щеше да стане слаба, каза той.
Ръководената от НАТО намеса в гражданската война в Либия през 2011 г., след резолюция на ООН, по която Медведев се въздържа, беше може би последната капка, която преля чашата. Путин беше ужасен, когато гледа видео на тълпа, която убива и осакатява либийския лидер Муамар Кадафи, каза източник на Bloomberg. Той заключи, че Медведев е твърде слаб, за да се противопостави на Запада.
Путин взе две трети от гласовете на изборите през март 2012 г. въпреки най-големите демонстрации срещу управлението му. Тези протести често включваха предприемаческата и творческа средна класа, която се появи в Русия и искаше повече дума в своето политическо бъдеще. След като неговата президентска лимузина мина символично през пустите московски улици до встъпването му в длъжност през май, Кремъл започна широко разпространена репресия, хвърляйки в затвора опозиционни активисти и етикетирайки неправителствените организации като „чуждестранни агенти“.
Отново президент, Путин все повече се обръщаше към руснаците, които изпитваха носталгия по сигурността на съветското минало, особено в провинциите на страната, като своя политическа база. Той се отдаде на екшън номера, често без риза, които раздухаха мачо имиджа сред основните му поддръжници.
Проучванията показват, че рейтингът му спадаше преди завземането на Крим през 2014 г. Потоп от национализъм след това изпрати подкрепата над 80% в продължение на години.
Военната операция започна дни след като Русия беше домакин на Зимните олимпийски игри в Сочи, за които Путин даде рекордните 50 милиарда долара, за да покаже Русия като спортна суперсила. Руският отбор, който оглави класацията за медали в Сочи, по-късно беше разкрит в допинг скандал, ръководен от службите за сигурност на Путин, и беше изгонен от всички олимпийски състезания.
Путин също се опита да измами света. Той категорично отрече войниците, наречени „зелени човечета“, които превзеха Крим в униформи без маркировки, да са руски. Това беше нагла лъжа - година по-късно Путин призна, че войниците са негови. Русия беше изключена от Г-8, а САЩ и Европа наложиха санкции.
Относително приглушеният международен отговор на анексията и скокът на популярността му у дома засилиха усещането на Путин, че той не е просто лидер с късмет, но и божествено вдъхновен, казаха хора, близки до Кремъл. Вячеслав Володин, тогава заместник-ръководител на кабинета на Кремъл, каза на чуждестранни академици и анализатори на среща във Валдай през 2014 г., че „ако има Путин, има и Русия. Няма Путин, няма Русия."
Война и санкции
Войната в Украйна е провал за Русия на много нива, пише още в материала на Bloomberg. Нашествието, което трябваше да донесе решителна победа за дни, не показва никакви признаци за скорошен край. Това разби имиджа на руската армия като втората най-мощна в света. Путин нахлу с декларираната цел да предотврати разширяването на НАТО към Русия, но границата на страната му с алианса се удвои след присъединяването на Финландия миналата година.
Обширните международни санкции досега не успяха да смажат икономиката на Русия. Но Кремъл поддържа рублата с контрол върху капитала, източва фонда за национално благосъстояние, за да подпомогне разходите за военни и подкрепящи мерки за бизнеса, и загуби достъп до 300 милиарда долара в замразени валутни резерви в чужбина.
Крим е изправен пред многократни удари с дронове и ракети от украинските сили, Черноморският флот на Русия се премести от основната си база след атаки срещу корабите си, а Путин все още не контролира напълно четири региона на Източна и Южна Украйна, за които той твърди, че е анексирал „завинаги“ преди близо 18 месеца.
Но Путин има „фиксация върху контролирането на Украйна и нейния избор“, пише директорът на ЦРУ Бърнс в статия от 30 януари в списание Foreign Affairs. „Без този контрол той вярва, че е невъзможно Русия да бъде велика сила или той да бъде велик руски лидер.“
Междувременно в САЩ президентът Джо Байдън е почти готов за продължение на сблъсъка с Тръмп, неговия предшественик, който критикува военната подкрепа, предоставена на Украйна от Вашингтон.
Путин не държи непременно на връщането на Тръмп на президентския пост, тъй като първият му мандат беше „голямо разочарование“, което не доведе до пробив за Русия, според Татяна Становая, основател на R.Politik, политическа консултантска компания, и старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center. След срещи с Тръмп един вътрешен човек от Кремъл каза, че Русия просто не го разбира.
Путин има качеството на Худини, което убеждава кръговете в Кремъл, че ще излезе победител дори от най-големите кризи. Той използва продължителността си на върха в Кремъл си като оръжие, за да измори САЩ и Европа, чието ръководство и политически насоки се променят редовно.
Веднъж Путин се подигра на репортер, който го попита дали планира да управлява до 2030 г., като каза, че няма желание да бъде на трона на Кремъл, докато е на 100 години.
Всъщност той ще бъде на 77 години, на каквато възраст е сега Тръмп и по-млад от Байдън.
18:00 | 18.02.24 г.
