Втори мандат на Тръмп ще доведе до турбо изолационизъм

Как да тълкуват традиционните съюзници на Америка използваните от републиканците хватки в Конгреса, целящи да осуетят законопроекта за предоставяне на милиарди долари помощ на Украйна? Или коментарите на Доналд Тръмп, поставящи под въпрос доктрината на НАТО за колективната отбрана?

Краткият отговор е: с тревога, пише външният редактор на Financial Times Алек Расъл. По-обстойният е: да се подготвят чрез незабавно планиране за възможността от ултра-изолационистки втори мандат на Тръмп, защото този път хората му изглежда са готови.

Блокирането на законопроекта в Сената, който трябваше да предостави жизненоважни 60 милиарда долара за военните усилия на Украйна, както и да въведе по-строги имиграционни политики, беше срамно. (Впоследствие законопроектът бе приет, но едва ли ще мине през Камарата на представителите, където републиканците имат мнозинство – бел. прев.) Последното нещо, което Тръмп, фаворитът за кандидат на републиканците за президентските избори през ноември, искаше, беше закон, който позволява на президента Джо Байдън, предполагаемия кандидат на демократите, да изглежда твърд относно имиграцията. Украйна, която отчаяно се нуждае от оръжията, които законопроектът би финансирал, е косвена жертва.

Полският премиер Доналд Туск отговори, отразявайки мнението на повечето лидери на ЕС. „Скъпи републикански сенатори на Америка. Роналд Рейгън, който помогна на милиони от нас да си върнем свободата и независимостта, сигурно се обръща в гроба си днес“, написа той в X.

Неговото цитиране на Рейгън е уместно. Необходима е интелектуална гимнастика у десните мислители сега, за да твърдят, както правят някои, че изоставянето на Украйна е в съответствие с традиционната ястребова нагласа на Републиканската партия по отношение на Русия.

Но основното послание от аналитичните центрове, подхранващи идеите на Тръмп, по-специално консервативната Heritage Foundation, която сега преживява нещо като възраждане, е ясно. Вторият мандат на Тръмп ще доведе до американски турбо изолационизъм. За разлика от първия му мандат, този път ще има план за действие от първия ден.

Расъл Воот, последният бюджетен директор на Тръмп и президент на Центъра за обновяване на Америка, друг приближен нему аналитичен център, отхвърля обвинението в изолационизъм, често отправяно към поддръжниците на Тръмп като „клевета“. Ние вярваме в „силата“ на Америка, казва той и добавя: „Не засягайте нашите интереси.“

Но отношенията, пояснява той, ще бъдат двустранни и основани на „взаимен интерес“, а не многостранни. Накратко, това е трансакционна философия, която кара изолационзима на Джордж Буш-младши да изглежда близък до глобализма на ООН.

В основата на този опростен светоглед е една преосмислена, ако не и отслабена НАТО. Първата част от критиката на Тръмп, че европейците трябва да поемат по-голям дял от финансирането на алианса, е почти безспорна. Европа в продължение на десетилетия на практика се ползваше от чадъра на Америка.

Така че това е боен вик. Колкото повече европейските сили могат да покажат своя ангажимент да харчат повече за отбрана, толкова по-голям е шансът те да успеят да се противопоставят на второто и по-радикално предизвикателство на Тръмп спрямо НАТО. А именно, той постави под въпрос основополагащата идея, че атака срещу един член е атака срещу всички. Той каза на съюзниците, че ще „насърчи“ Русия да нападне членове на пакта, които не са изпълнили целта да харчат 2 процента от БВП за отбрана.

„Старата идея за колективната отбрана на НАТО трябва да бъде преоценена“, посочва Воот. След разширяването си към Източна Европа след Студената война НАТО стана твърде разтегнат. Имаме по-тесен поглед върху нашите интереси, отколкото Естония например би искала да имаме.“

Що се отнася до Украйна, тя просто не е стратегически интерес сега, изтъква той. На Владимир Путин беше попречено да изпълни първоначалния си план да подчини страната. Време е да продължим напред и да се съсредоточим върху „действителната заплаха, която е Китай“.

Неотдавнашното предупреждение на Тръмп, че ще обмисли мито от над 60 процента върху китайския внос, подчертава този подход. Това може и да е променило широко разпространеното мнение в Пекин, че Тръмп е за предпочитане пред упорито стратегическия Байдън.

Но за съюзниците в Азиатско-Тихоокеанския регион, макар акцентът върху Китай би бил добре дошъл, транзакционният уклон е обезпокоителен. Политик от региона казва, че Япония, Южна Корея и Австралия традиционно са свързани със САЩ като сателити. „Сега може да се наложи на сателитите да се координират без центъра.“

Европа също е изправена пред повратен момент. Избухването на Туск предполага, че Полша няма лесно да стане обект на двустранна сделка от страна на Тръмп. Във Великобритания опозиционната Лейбъристка партия е права да мисли за варианти за засилване на ролята си в европейската отбрана, ако дойде на власт. Франция и Великобритания, двете водещи военни сили в Европа, трябва отново да преоценят как техните въоръжени сили могат да си сътрудничат.

Украинските официални лица възлагат надеждите си на идеята, че не може да се вярва на всичко, което се чува в трескавата изборна кампания в САЩ, и че финансирането от 60 милиарда долара може да бъде прието чрез нов законопроект.

Освен това, в случай на победа на Тръмп, вътрешният му дневен ред може да го погълне. Heritage Foundation изложи амбициозен план за съкращаване на държавните органи и разширяване на президентската власт - огромна, спорна и вероятно неосъществима цел.

Все пак Байдън може да бъде преизбран. Засега проучванията на общественото мнение не му отдават дължимото за доброто състояние на икономиката, но изборите са чак в края на годината. В чужбина обаче нямат извинение да не се подготвят, и то бързо. Промяната в Европа по отношение на разходите за отбрана така или иначе е отдавна закъсняла, завършва Расъл.