Демократична Индонезия се насочва към своето мрачно минало

Трансформацията на Индонезия в стабилна демокрация през последния четвърт век е колкото невероятна, толкова и забележителна, пише New York Times.

През 1998 г. страната е на ръба на колапса от опустошителна финансова криза и протести, които свалят бруталната и корумпирана 32-годишна диктатура на Сухарто. Етническото и религиозното насилие в архипелага върна военните репресии.

Впоследствие утвърдените елити на страната откликват на обществените искания за реформи, като военните се оттеглят от политическата сцена. Това поставя началото на ерата на открити избори. Въпреки това корупцията и липсата на ефективно функциониране на държавния апарат не изчезват, но четвъртата по големина на населението страна в света се очертава като рядък пример за либерализъм.

Сега над Индонезия отново надвисват тъмни облаци след президентските избори в сряда (14 февруари). Новоизбраният президент Прабово Субианто и антидемократичният път, по който досегашният държавен глава Джоко Уидодо насочи страната, застрашават много от постигнатото през последните десетилетия.

Прабово Субианто е 72-годишен бивш генерал от армията на Сухарто, чието име е замесено в нарушения на правата на човека, включително с отвличането и изтезанията на продемократични активисти по време на въстанието срещу Сухарто. Над десетина от тези хора остават в неизвестност, а Субианто никога официално не е обвиняван за тези случаи.

Той критикува реформите от демократичната ера, като призова за възстановяване на оригиналната конституция от 1945 г., което ще премахне ограниченията върху президентската власт и ще изключи преките избори. Много критици се опасяват, че той ще върне Индонезия към автокрацията.

Може би също толкова обезпокоително е, че шансовете на Субианто за победа бяха значително увеличени от Уидодо, който се приема като символ на младата демокрация на нацията, но междувременно помогна за подкопаването на институциите и върховенството на закона през десетилетието, в което беше на власт. Въпреки това той напуска поста, след като изкара максималните два петгодишни мандата, с рейтинг на одобрение от около 80%, до голяма степен благодарение на силната икономика на страната.

Под управлението на Уидодо животът на много индонезийци се подобри материално чрез разширено социално подпомагане и изграждането на летища, магистрали, морски пристанища и друга крайно необходима инфраструктура. Икономиката расте с 5 на сто годишно и Уидодо се опита да използва огромните залежи от никел в Индонезия, за да примами производители на електрически превозни средства като Tesla и китайската BYD да построят фабрики в страната.

Избирателите обаче искат повече. Това, което се случва в Индонезия, е емблематично за оформящата се глобална тенденция, при която страни, които някога са подкрепяли либералната демокрация, я оставят да изгние, като Индия при Нарендра Моди и САЩ от ерата на Доналд Тръмп. Демокрацията не умира внезапно или в тъмнина, а постепенно и точно пред очите ни, докато елитите отслабват демократичните норми и институции в името на политическата целесъобразност, докато гражданите наблюдават отстрани.

След като загуби от Уидодо през 2014 г., Субианто се кандидатира отново през 2019 г. с една тръмпистка кампания, в която прегърна националистическия популизъм и твърдолинейния ислямизъм, въпреки че е член на индонезийската олигархия със съмнителни религиозни възгледи. Обръщайки се срещу елитите, той обеща да „направи Индонезия велика отново“. След като загуби за пореден път, Субианто привлече поддръжниците си, като отхвърли резултатите. Бунтовете след изборите доведоха до смъртта на няколко души.