По време на посещение във Вашингтон тази седмица германският канцлер Олаф Шолц вероятно ще открие, че Доналд Тръмп вече се е завърнал - поне по отношение на политиката на САЩ към най-лошия стратегически кошмар на Европа в Украйна.
Шолц пристига в САЩ точно когато републиканците в Конгреса, действайки по нареждане на Тръмп, блокират военната помощ за Киев, с което застрашават съдбата на изпадналата в затруднение страна, пише Politico.
Това се случва на фона на оплакванията на фронтовите войски в Украйна от недостиг на боеприпаси, а руските сили предприемат голям натиск за превземането на руините, останали от стратегическото населено място Авдиевка.
Това е особено мрачен сценарий за германците, които се страхуват, че сега ще бъдат на топа на Киев като основен партньор - роля, която никога не са искали, защото предпочитат ролята на помощник на Вашингтон.
„Дискусиите между Камарата на представителите и Сената относно финансовата подкрепа за Украйна, разбира се, са тема, която следим особено внимателно“, казва пред Politico високопоставен представител на германското правителство преди пътуването на Шолц до САЩ.
Това показва, меко казано, подценяване на ситуацията. Откакто Русия нахлу в Украйна преди почти две години, САЩ са най-големият доставчик на военна помощ на Киев. Тази подкрепа на практика изтича и няма кой знае колко уверения, че ще бъде възобновена, а това преобръща света на европейските съюзници на Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц и президентът на САЩ Джо Байдън, за които е известно, че поддържат добри отношения, планират да се срещнат в Белия дом за около час в петък, според източник от германското правителство. „Има силна връзка на доверие между тях двамата“, казва високопоставен германски служител.
Шолц вероятно ще използва тази връзка, за да накара Байдън да му каже колко е вероятно Конгресът в крайна сметка да одобри нова помощ за Украйна за милиарди долари. Не се очаква обаче отговорът да зарадва германския лидер.
И за двамата иронията е очевидна. В началото на войната Шолц беше този, който пое водачеството от Байдън. Германия обаче е тази, която изостана в предоставянето на военна помощ на Украйна, а Байдън накрая накара правителството на Шолц да направи повече. По това време германците, от страх да не бъдат въвлечени в конфликт с Русия, отказаха да изпратят тежки оръжия в Украйна, докато американците и другите съюзници от НАТО не го направят първи.
Тази динамика не изчезнала напълно. Въпреки многократните искания от Украйна, Шолц досега отказва да предостави на Украйна крилати ракети с голям обсег Taurus от страх, че украинците ще ги използват да атакуват цели на територията на Русия. Междувременно Великобритания и Франция предоставиха на Киев крилати ракети.
Сега натискът върху Шолц да поеме лидерството се засилва. Германия е на второ място след САЩ в осигуряването на военна помощ на Украйна – до октомври миналата година Берлин е отпуснал на Киев 17,1 млрд. евро, според данни на Института за световна икономика в Кил. Обединеното кралство е оказало помощ на стойност 6,57 млрд. евро, а Франция е допринесла със само 540 млн. евро.
В светлината на тези данни Олаф Шолц настоява европейските страни да предоставят по-голяма помощ на Украйна и също така изразява раздразнението си, че Германия не е разклатила репутацията си на противопоставяне на Украйна въпреки помощта, която е предоставила.
„Дразнят ме постоянните критики срещу Германия, защото се предполага, че правителството не прави достатъчно и действа твърде неохотно“, коментира той в интервю за германския седмичник Die Zeit. „Направихме повече от всяка друга страна от ЕС – много повече. Ето защо често говоря по телефона и моля моите колеги също да направят повече“, допълва той.
Въпросът е дали гласоподавателите в САЩ и Европа ще подкрепят такова решение, особено след като войната се проточи. Делът на американците, които казват, че правителството дава твърде много за Украйна, нараства стабилно след инвазията през февруари 2022 г., според Pew Research Center. Около половината републиканци сега казват, че САЩ дават твърде много на Киев.
В Германия също обществеността е разделена относно евентуална помощ. Само 38% от германците биха искали Германия да се ангажира по-силно на световната сцена, сочи проучване на Körber Foundation.
Междувременно дори ако Германия и други европейски страни бяха в състояние рязко да увеличат разходите си за Украйна, Европа няма капацитет да произвежда боеприпасите, от които страната се нуждае. ЕС увеличава производството на боеприпаси и обеща да изпрати 1,1 млн. снаряда в Украйна до края на годината. Производственият капацитет на ЕС трябва да нарасне до 2 млн. патрона през 2025 г.
Въпреки че тези числа показват значително производство, времето тук е ключово. Първоначално ЕС се стремеше да достави 1 млн. снаряда на Украйна до март, но не успя да изпълни тази цел.
„Ако попитате един войник на фронта от какво се нуждае най-много сега, отговорът ще бъдат снаряди“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба в сряда по време на посещението на първия дипломат на ЕС Жозеп Борел в Киев.
Германия и Европа зависят много повече от оцеляването на Украйна, отколкото САЩ. За европейците поражението на Украйна може да бъде катастрофално за сигурността на континента. Европейските лидери се опасяват, че ако Путин спечели в Украйна и Тръмп се върне на президентския пост, страни като Латвия или Молдова може да са следващите нападнати.
Обсъждайки тази перспектива, високопоставен европейски дипломат, пожелал анонимност, наскоро каза пред Politico и други медии: „Това са нещата, които ме държат буден през нощта“.