Вече не можем да се надяваме, че това е било фалшиво видео, генерирано от изкуствен интелект. Миналата есен британският премиер Риши Сунак наистина интервюира Илон Мъск на сцена. Да повторя, действащ правителствен ръководител се „наведе“ пред бизнесмен на публично събитие. Колкото и директни да бяха въпросите му („От какво се вълнувате най-много?“), Сунак принизи поста си, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.
Но той също вървеше в крак със световните събития. Мъск е (предимно) благоприятен пример за по-широка тенденция: изтичането на власт от държавите. Той има по-голяма космическа програма от почти всички правителства и влияние във войната в Украйна чрез своите сателити Starlink.
По-тъмната страна на този феномен се проявява в Близкия изток. Нито „Хамас“, нито хутите са държава. И все пак терористичната организация преобърна политиката в региона с главата надолу, а вторите от време на време контролират част от световната търговия (проливът преди Червено море и Суецкия канал – бел. прев.)
Която и организация да е убила трима войници в американска база в Йордания наскоро, тя също не е суверенна сила, дори и да има подкрепата на такава в лицето на Иран, който самият размени огън със сунитски сили в Пакистан. Преди четири месеца САЩ се надяваха да деприоритизират Близкия изток. Сега те са загрижени да гарантират, че нито един терорист там няма да се окаже Гаврило Принцип на този век (югославски националист, който убива австро-унгарския престолонаследник през 1914 г. в Сараево, с което де факто започва Първата световна война – бел. прев.)
Понастоящем не може да се каже и че победителят от постамериканския свят е Китай. Това е недържавният сектор. Независимо дали става въпрос за добри, лоши или трудни за определяне, неговите представители процъфтяват, когато никоя страна не е достатъчно силна, за да диктува глобалната или дори регионалната картина.
Сега САЩ отговарят за около една четвърт от номиналното световно икономическо производство. Китай има малко под това, както и ЕС, доколкото може да се говори за него в единствено число геополитически. Състоянието на нещата не може да се нарече „междуцарствие“, в което „старото умира, а новото още не се е родило“. „Новият“ световен ред би трябвало да бъде още по-фрагментиран, ако приемем, че Индия се присъедини към големите икономики в даден момент. Назоваването на това разпределение на силите като „многополюсно“ изглежда още по-странно. То е „безполюсно“.
Близкият изток не е уникален в своя хаос. (Всъщност, тъй като неговите недържавни актьори често са проксита на някое суверенно правителство, събитията се изкривяват.) Еквадор, някога модел на ред в своя регион, се огъва пред наркобандите. Сахел (поясът под Сахара – бел. прев.) толкова гъмжи от джихадисти и обикновени бандити, че Франция, която не се слави с плахост в бившите си колонии, се отказа от дългата си антибунтовническа мисия там. Има широкомащабна незаконна миграция през южните граници на Европа и Америка.
Според Международния комитет на Червения кръст броят на „въоръжените групи с хуманитарен риск“ в света трайно надхвърля 450 през последните пет години. Около 195 млн. души живеят под контрола – независимо дали установен, или „плаващ“ – на такива неофициални сили.
А трябваше да живеем в завръщането на държавата, не забравяйте, напомня авторът. Големите политически събития и фигури през последното десетилетие – Brexit, Доналд Тръмп, Си Дзинпин – говореха за световен копнеж по суверенната власт след няколко десетилетия на модна хлабавост в тази посока. Тази власт донякъде се прояви. Има нов дирижизъм в някога либерални икономики. Но дори някои държави да укрепват в своите граници (което не важи за такива като Йемен и измъчваната от престъпност Швеция), те са все по-малко способни да подкрепят други. Никой няма достатъчно влияние, дори в комбинация със съюзници. Резултатът е неконтролирано пространство.
В продължение на хилядолетия е имало малък или никакъв икономически растеж. След това, от края на 1700 г., той разцъфтява. Какво се е случило? Индустриализацията, да, но също и модерната държава, която превръща разпокъсаните земи в интегрирани пазари и осигурява реда, в рамките на който може да се осъществява търговският обмен. Държавата, ако я дефинираме като субектът, който има монопол върху легитимното използване на сила в даден регион, излиза на преден план със селското стопанство и електричеството като най-големите изобретения. Ако тя отстъпи място на поддържавни, недържавни и антидържавни сили, последиците за голяма част от човечеството ще са ужасни.
Въпросът е дали онези, които приветстват края на американския световен ред, сега ще го видят като такъв, какъвто винаги е бил: вид глобално обществено благо. Иран? Малко вероятно. Руснаците също, веднъж ми каза един западен шпионин, смятат „загубата за всички“ като победа за тях. Но има страни от недоволния, но не съвсем враждебен лагер, които би трябвало да намират децентрализирания свят за по-добър на теория, но не и на практика, завършва Гънейш.
10:33 | 17.02.24 г.
