fallback

Политиката на Виктор Орбан разделя обществеността в Унгария

Историята на Унгария е предупреждение за демокрациите навсякъде по света, като подчертава опасностите от поляризирането на политиката

17:00 | 02.02.24 г. 8

В сърцето на Европа се намира общество, държано в плен от собственото си ръководство – история на задълбочаващо се разделение под хватката на унгарския премиер Виктор Орбан, самопровъзгласил се за „уличен боец“, пише в коментар за Euractiv Гергели Хайду, директор на aHang [theVoice], социална организация, фокусирана върху конкретни проблеми и решения в Унгария, в която членуват 600 хил. души.

Скорошните действия на Орбан, особено по пакета за финансова помощ на Европейския съюз (ЕС) за Украйна, хвърлят светлина върху сложния танц между умиротворяването на Кремъл, избирателната база на „Фидес“ и придържането към стандартите и регламентите на блока. Но зад завесата на тази политическа игра с високи залози се крие по-коварен разказ: умишлената фрагментация на унгарското общество.

Орбан отдавна използва инструменти на завоалирана пропаганда по време на своето управление, включително обичайното използване на „национални консултации“.

Тези проучвания, неизменно изпълнени с водещи въпроси, обикновено дават процент на съгласие от 98-99% и по този начин консолидират желаните разкази на Орбан както у дома, така и в чужбина.

Последната консултация твърди, че цели 99,04% от участниците се противопоставят на по-нататъшна финансова подкрепа за Украйна, докато Унгария не получи съответния транш, ако не и всичко, от кохезионните програми, които в момента са блокирани от Европейската комисия (ЕК).

Тази цифра или мандат, както го нарича Орбан, представлява само 18% (1,5 млн. души) от населението на Унгария в избирателна възраст и разкрива рязка пропаст между данните на правителството и реалността.

Истината е, че се разгръща друг наратив. Такъв, който говори за устойчивост и надежда, на фона на отдръпването от демокрацията.

Студенти, учители, собственици на малък бизнес и близо 10 хил. частни лица събират празни формуляри за национални консултации в ход, който се опитва да оспори тълкуването на правителството относно нуждите на обикновените унгарци.

Те повдигат важни въпроси, които резонират по-дълбоко сред унгарското население – образователната реформа, опазването на околната среда, подобренията в здравеопазването и бъдещето на водните ресурси на нацията в лицето на амбициите на Орбан да превърне Унгария в производствен хъб за електромобилни батерии.

Тези празни формуляри, често пренебрегвани или отхвърляни, са свидетелство за дълбоко вкоренена съпротива в унгарското общество. Те не са просто листове хартия; те символизират стотици хиляди граждани, които тихо се противопоставят на текущия политически разказ.

Този акт на умишлено непопълване на въпросниците е фина, но страховита форма на гражданско неподчинение – колективен шепот, който става все по-силен с всеки мълчалив отказ за участие в това, което мнозина виждат като изкривен и манипулативен процес.

Контрастът между пропагандните усилия на правителството и това нарастващо масово движение е ярък. Твърди се, че правителството е похарчило около 20 млрд. форинта от парите на данъкоплатците за своята „национална консултация“ – сума, която засенчва 15-те милиона форинта, събрани чрез индивидуални микродарения от активистите.

И въпреки това въздействието на тези инициативи, ръководени от общността, досега е неизмеримо и демонстрира обществено разделение, което е по-дълбоко от обикновеното политическо несъгласие.

Администрацията на Орбан от 2010 г. ръководи кошница, смесваща постижения и неуспехи. Най-болезненото наследство обаче е дълбокият разкол, който се създаде в унгарското общество – разделение, чието коригиране ще изисква значителни усилия.

Това разделение не е само вътрешен проблем; Орбан се опитва да изнесе своята марка разединителна политика към други агитатори, включително Марин льо Пен, Джорджа Мелони и Хеерт Вилдерс, в Европа, докато е домакин на големи международни събития, като Конференцията за консервативно политическо действие (CPAC) и Демографската среща на върха в Будапеща.

За един така наречен „уличен боец“ има явни пропуски в неотдавнашната реторика на Орбан – и по-специално признание за ежедневните борби и реалността сред унгарците.

Въпросите, които се докосват най-близо до същността, преживяванията на тези по улиците, не са от значение за един министър-председател, който на фона на разединена политическа опозиция и система на игри сега може да прави каквото си поиска.

Но на човешко ниво унгарците сега плащат цената. Сред множеството кризи, които в момента обхващат страната, образователната система на Унгария се намира на ръба на пропаст.

Подходът на правителството към образованието, често критикуван като архаичен, прекалено централизиран и масово сегрегиращ в същото време, не успява да подготви учениците за изискванията на модерния, глобализиран свят и оставя следващото поколение зле подготвено за предизвикателствата на бъдещето.

Желанието на Орбан да превърне Унгария в един от най-евтините центрове за сглобяване на автомобили в Европа, за фабрики за батерии и други производствени инициативи,  за чуждестранни инвестиции, обезсмисля правото на стачка на работниците.

Налице е и криза в социалната политика и здравеопазването, за която правителството не е предложило съществено решение. В здравеопазването има драстични увеличения в списъците с чакащи в болниците и една система, разтегната под тежестта на недостатъчно финансиране и лошо управление.

Всичко това се разиграва, докато най-близките съюзници на администрацията на „Фидес“ натрупват богатство чрез методи, толкова невероятни, че човек трябва да живее в Унгария, за да повярва на дързостта им.

Тази ситуация в Унгария е ярко напомняне за крехката природа на общественото сближаване. Когато едно правителство дава приоритет на политическия си дневен ред и оцеляването пред истинските нужди на своя народ, полученото разделение може да бъде дълбоко и дълготрайно.

Историята на Унгария е предупреждение за демокрациите навсякъде по света, като подчертава опасностите от поляризирането на политиката и значението на насърчаването на общество, в което всеки глас се чува и цени.

Тъй като Унгария стои на кръстопът, остава въпросът: може ли това раздробено общество да намери път към изцеление и единство, или пропастта, разширена от политиката на Орбан, ще стане необратима част от тъканта на нацията?

Отговорът не е само в ръцете на политиците, но и в колективната воля на унгарския народ да възвърне своя разказ и да прекрои бъдещето си, заключва Хайду.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:46 | 02.02.24 г.
fallback
Още от Политика виж още