На годишната среща на Световния икономически форум в Давос в началото на тази година президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че „ако някой си мисли, че става въпрос само за нас, че войната касае само Украйна, той фундаментално греши“. На вечеря по-късно украинският външен министър Дмитро Кулеба попита: „Вярва ли Западът все още в себе си?“, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
И твърдението, и въпросът бяха на място. Това, което се случва във и със Украйна, е предизвикателство за западните ценности и западните интереси. То предизвиква нашите ценности, защото Украйна доказа със своите ресурси, кръв и воля желанието си да бъде свободна, независима и демократична страна. Предизвиква нашите интереси, защото би могла, ако е независима, да бъде опора срещу Русия. Тъй като Русия на Путин е най-опасната реваншистка сила на континента след Германия на Хитлер, Европа изглежда наистина се нуждае от Украйна.
Нещо повече, като се има предвид нейната пост-съветска история на корупция и разделение и относителния размер на агресора и жертвата, това, което Украйна постигна, е удивително. Нова нация се роди от огъня на войната.
Мнозина, особено Владимир Путин и неговите приближени, вярваха, че Украйна ще рухне за дни. Всъщност Русия постигна незначителен военен напредък от март 2022 г. насам. И въпреки загубата на територия, работна сила (поради емиграция, призоваване на военна служба, инвалидност и смърт) и материалните разходи за воденето на тази война, украинската икономика се справя забележително добре. Това може да продължи, при условие че страната получи помощта, от която отчаяно се нуждае.
В края на март 2023 г. МВФ одобри програма за разширено финансиране (EFF) на стойност 15,6 млрд. долара като част от пакет за подкрепа в размер на 115 млрд. долара. Това включваше структурни реформи, насочени към подготовката на страната за членство в ЕС. На 11 декември 2023 г. бордът на МВФ заяви: „Властите постигнаха силен напредък към своите ангажименти по програмата при трудни условия, като изпълниха всички приложими количествени критерии до края на юни, индикативните цели - до края на септември, а по-голямата част от структурните показатели - до края октомври".
Не по-малко забележително беше и икономическото представяне. Когато EFF беше договорена миналия март, МВФ прогнозираше ръст на БВП между минус 3 и плюс 1 процент през 2023 г. Фондът сега очаква той да бъде около 5%. Имаше огромни щети през 2022 г., с 29 процента спад на БВП. Но през 2023 г., въпреки всичко, икономиката се стабилизира. Това се случи и на бойното поле. Украйна не постигна напредъка, на който се надяваше, но Русия също не напредна и продължава да търпи тежки загуби в жива сила и въоръжение.
Въпреки всичките си подвизи във войната обаче Украйна може да издържи само ако получи пълната и навременна подкрепа на западните сили. Центърът за икономически стратегии в Украйна отбелязва, че „около половината от държавния бюджет се изразходва за отбрана“. Ако Западът иска да предотврати колапса на Украйна или рисковете от безкрайна война, той трябва да осигури ресурсите, от които Киев се нуждае.
Според Министерството на финансите на Украйна през миналата година външното финансиране е било 42,5 млрд. долара. Нуждата за тази година е намаляла до 37,3 млрд. долара. Опасността е, че докато миналата година потокът от финансиране беше навременен и достатъчен, тази година изглежда малко вероятно това да е така. Ако ЕС не бе одобрил на 1 февруари помощта от 50 милиарда евро (за четирите години от 2024-а до 2027-а – бел. прев.), украинското правителство можеше да бъде принудено да печата пари, да прибегне до рискови краткосрочни заеми или да намали жизненоважни разходи.
Това обаче не важи за САЩ. Както Ан Епълбаум твърди в The Atlantic, има риск Конгресът да изостави Украйна. Някои републиканци изглежда наистина предпочитат Русия на Путин пред Украйна на Зеленски. Други искат да се придържат към егоистичното желание на Доналд Тръмп да предотврати сделка, която може да облекчи кризата с мигрантите по южната граница на Америка. Това би било особено пагубно за доставките на оръжия, които само САЩ могат да осигурят.
Накратко, наблюдаваме това, което беше наречено „умора от Украйна“. Но аргументите за предотвратяване унищожаването на Украйна от Русия по никакъв начин не са намалели. Напротив, поведението и реториката на руското правителство се влошиха. Разстилането на тоталитарния контрол над окупираните региони на Украйна е ужасяващо. Това е опит за елиминиране на стремежите и идентичността на един народ. Бившият руски президент Дмитрий Медведев заплаши с вечна война, докато Русия не получи Украйна. И какво би могла да поиска Русия след това? Прибалтика? Източна Европа? А какво може да поиска Китай, ако види такъв колапс на западната воля?
Освен това помощта за Украйна не излиза скъпо. Не се рискуват западни войници. Сумите, които трябва да бъдат договорени тази година, възлизат на по-малко от 0,25 на сто от общия БВП на ЕС, Обединеното кралство и САЩ. Аргументът, че това е непосилно, е нелеп. Както отбелязах на 28 февруари 2023 г., припомня авторът, тези суми са значително по-малки от онези, изразходвани за енергийни субсидии в Европа и за предишни войни на САЩ.
Напълно убедителни са аргументите на Робърт Зелик (президент на Световната банка в периода 2007-12 г. – бел. прев.), както и други, че замразените руски резерви могат и трябва да бъдат използвани в полза на страната, която Путин се опитва да унищожи. Това изглежда напълно справедливо. Но дори и без това, предоставянето на Украйна на ресурсите и въоръжението, от които се нуждае, е много изгодно на фона на евентуалните морални и материални разходи от едно мекушаво и безразсъдно изоставяне на Киев.
В крайна сметка, разбира се, трябва да настъпи мир. Но трябва да е достоен мир. Такъв ще има само ако Русия осъзнае, че този път няма да стане на нейното. Западът има ресурс да гарантира това. Въпросът, както попита украинският министър, е дали той вярва достатъчно в себе си, за да прояви необходимата воля. Ако не, цената може да се окаже неизмерима, завършва Уулф.
11:25 | 02.02.24 г.
