Ако България няма точна дата за приемане в Шенген и сухопътно, си струва да се обсъди по-задълбочено възможността за Балкански Шенген. Около това мнение се обединиха изпълнителният директор на Камарата на превозвачите Димитър Димитров, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и Николай Рашков от Съюза на международните превозвачи в Брюксел.
Преди дни Даниел Лорер, депутат от „Продължаваме промяната“, румънски и гръцки евродепутати, предложиха с писмо до гръцкия министър на имиграцията и убежищата Димитрис Кайридис да се премахне контролът по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния.
Създаването на малък Шенген, или Балкански Шенген, между съседни държави, или по-конкретно премахване на контрола по сухопътните граници между България, Румъния и Гърция, не е нова идея, новото е присъединяването на Гърция, отбелязаха гостите в пред Bulgaria ON AIR.
"Присъединяването на Гърция към тази идея е изключително важно. Тази инициатива на трите държави е натиск за пълното ни присъединяване към Шенген. Стига сме питали този и онзи. Отговаряме на всички критерии… Ще влезем, когато вече няма никакъв смисъл и бизнесът е съсипан. Тежко е положението на всички транспортни фирми в България. Питахме, вече трябва да действаме", категоричен е Димитров.
По думите му за автобусите проблемът не е толкова голям, колкото при камионите, които чакат с денонощия. „При частичен Шенген биха се решили проблемите в посока Румъния и Гърция, защото се премахва тази граница и изчакването. При тежкотоварните превозвачи проблемът е много сериозен. Преките разходи за конкретните превозвачи по тези направления възлизат на 200 млн. евро", коментира Димитър Димитров.
Той изтъкна, че има сериозен отлив на водачи, които искат да работят по тези направления заради чакането по границите и всички рискове от това, тъй като са принудени да нарушават правилата за движение, за да спазят строгите изисквания на фирмите.
Председателят на АИКБ Васил Велев коментира, че за да имаме повече инвестиции, трябва да имаме по-добра свързаност. Частичният Шенген не решава генерално този въпрос, но си струва да се работи в тази посока, смята той.
"Най-много чужденци посещават България от Румъния, на второ място са гърците. По подобен начин стоят нещата с българските граждани, които са пътували в чужбина. Румъния е вторият ни търговски партньор, Гърция е четвъртият. Сумарно е близо 1/4 от стокообмена", обясни той.
"Очевидно Австрия не е на правилната страна. Всички други държави приемат България и Румъния. Единствено една партия в Австрия, за да се докара пред своите избиратели, ни спира, не защото не сме изпълнили изискванията, а защото Шенген не работи добре. Нека Австрия да се огради и не се занимава с нас", каза още Велев.
Председателят на АИКБ подчерта, че опашките по границите оскъпяват превозите и стоките в магазините у нас. "От това, че ние не сме в Шенген, имаме по-високи цени на продуктите. Трябва да проявим по-голяма твърдост. Това наведено положение и хленчене очевидно не помагат", смята Велев.
Николай Рашков от Съюза на международните превозвачи в Брюксел на свой ред коментира, че като търговска организация ще подкрепят всяко решение, което може да облекчи транзита.
"В най-пиковите моменти на "Калотина" опашката надхвърли 13 км. Ще подкрепим всяка мярка, която да улесни стокообмена. Ключовият въпрос е кога ще станем пълноправен член на Шенген. България и Румъния са готови да бъдат пълноправни членове на Шенген. Инициативата на тези три държави е ключова. ЕК безспорно трябва да даде становище", посочи гостът.
Рашков добави, че ако стане факт Балкански Шенген, то голям трафик от транзита ни през Сърбия ще се насочи през Румъния, което ще облекчи стокообмена.
В края на миналата година Съветът на ЕС единодушно одобри присъединяването на България и Румъния към Шенген по вода и въздух.
Европейската комисия не се наема с коментар по предложението за отпадане на проверките по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния, коментира преди дни говорител на ЕК.
10:36 | 29.01.24 г.
